Помниш ли легендарното бебе от обложката на албума „Nevermind“ на Нирвана? Бебето, което преследваше долар на конец? Бебето, което усмихнато и наивно плуваше във вода и сякаш беззъбо, но категорично иронизираше действителността ни?
Вярваш или не, Спенсър Елдън вече не е бебе – на 25 години е и е решил да влезе в ролята си от онази чутовна обложка. Платили са му $200 и той се е съгласил.
Спомняш ли си всичко това? Помниш ли редът на песните? Smells Like Teen Spirit, In Bloom, Come As You Are… Кърт Кобейн беше казал в едно интервю, че спокойно е могъл да разпръсне целия този хитов албум в поне 3-4 следващи. Казал е и други неща.
Болял го е корем от почти 20 години. (После гастрит, язва, не е шега работа.)
С Кортни са употребявали тежки наркотици, докато са отглеждали малката Франсис Бийн.
Всеки път, когато демонстративно е излизал с рокля на концерт или медийно събитие, е бил в депресия.
Има ужасно много неща, които можем да научим от всички (не)официални биографии, които са свързани с Нирвана и Кобейн. Но не те са важни. Важни са други: Lithium, Polly, Drain You…
И онези истории, които разказва тогавашният човек зад пулта, самият Буч Виг от Garbage, който е допринесъл ужасно много за целия албум. Сега си представи един уморен Кобейн, който е седнал на диван и на поразстроената си акустична китара подрънква и припява Something In The Way. И после влиза в парчето. И в дрямка. И в сън. Защото след няколко години му дължим правото на покой. Поне. Или да наблюдаваме бебето с долара – вечното преследване, алюзия към историята за терминаторите и „Скайнет“ на Джеймс Камерън, драмата на Антъни Бърджис с Деветата на Бетовен, ужасът на Оруел от животните?
Последно: сещам се за прекрасния Поланик, който провидя абсолютния идиличен финал на цивилизациите с няколко взрива. После възрастните ги няма. Остават само деца, които случайно падат в басейни, но се давят – преследват банкноти.
