Познавате ли човека на снимката? Повечето хора нямат идея кой е. А би трябвало виждането на неговия лик да причинява физически дискомфорт, както това се случва, когато попаднем на фотос на Хитлер или Мусолини.
Белгийският крал Леополд II всъщност има интересна слава, на първо място с това, че е отговорен за смъртта на над 10 милиона души в Конго. По време на конситуционната монархия на Белгия той пробва да колонизира определени територии в Азия и Африка, не му се получава, затова решава да се настани именно в Конго. Той завладява населението и ги превръща в свои роби, които да се занимават със земеделие, а продуктите да бъдат усвоявани от Белгия. Всичко това е умело замаскирано под шапката на т.нар. Интернационално Африканско Общество, а действията на Леополд II са определени като „филантропски“ и „с научни цели“. Работнически лагери, терор, насилие и екзекуции – така неусетно кралят изгражда своя частна армия.
В учебните програми в повечето страни по света името на Леополд II почти не се появява. Той не е заклеймен (както би трябвало) от медиите като масов убиец. Не е част от причинителите на холокоста по време на Втората световна война. Това означава ли, че трябва да забравим злодеянията му и да пренебрегнем историческото значение на убийствата, извършени под
негово ръководство? Колонизирането, чистият опит за империализъм, робството, геноцидът в Африка – всички те са специалности на белгийския монарх. А нима действията му именно в Конго нямат расистки отенък? Световните медии не казват „да“. Световните медии просто нищо не казват за Леополд II.
Чели сме забавните истории за Том Сойер и Хъкълбери Фин на Марк Твен (самият Хемингуей ги смята за най-значимите произведения в американската литература), но малцина са запознати с позицията на автора спрямо белгийския крал. Твен пише „Монологът на крал Леополд: защита на неговото управление над Конго“ – бляскава сатира в 49 страници, която осмива и остро иронизира действията на монарха. Този текст също не попада в учебните програми никъде по света. Сатиричните антиутопии рядко могат да бъдат дешифрирани напълно от читатели, че дори и литературни критици, така че няма как да бъдем убедени относно искреното отношение на Марк Твен спрямо краля. Уместно е обаче да споменем, че основоположното в жанра произведение на Оруел, „Фермата на животните“, е трябвало да засили американската антисоциалистка пропаганда, а самият писател е бил антикапиталист с по-различни възгледи, което рядко е коментирано. Иначе казано, историята я пишат победителите, това е ясно. Затова и според огромен процент от образователните системи в световен мащаб Африка няма история.
Ако не бяхте прочели тези редове, снимката в началото нямаше да означава нищо за вас. Тя не е на дребен мъж с комичен бретон и Чарли-Чаплиновски мустаци (актьорът твърди, че Хитлер е изкопирал именно неговите фалшиви мустаци). Леополд II е достолепен с брадата си и не носи никакви пречупени кръстове. В съзнанието ни не ръкомаха като човек с доста очевидни психични проблеми, не се бори за чиста раса (макар че прави точно това), не избива различните (пак: прави точно това)… Белгийският крал е една от важните единици, които спомагат за доизграждането на онзи отколешен стремеж към „властта на белите“, идеологическото превъзходство на европеидната раса и изобщо очевидна мания за унифициране на света и премахване на хора с различни физически белези.
Сега се върнете пак в началото на текста – на снимката. И я запомнете добре.
