Преди няколко дни много популярни станаха снимките, на които се вижда как френски полицаи принуждават жена да махне част от дрехите си съгласно закон, който забранява така наречени буркини.
Буркините са облекло, което позволява на жени, изповядващи исляма, да изпълняват дейности, които иначе биха били невъзможни заради начина на обличане, който повелява тяхната религия. Това са облекла, наподобяващи неопреновите костюми на леководолазите. Те покриват цялото тяло и косата, но се изработват от леки материи и позволяват на жените, които ги носят, да се къпят в морето и да практикуват спорт. Оригиналният дизайн на тези дрехи е дело на австрийската дизайнерка Аеда Занети.
Оказва се обаче, че буркините са голям трън в очите на френските власти, което доведе до тяхната забрана и налагането на глоба на всяка жена, носеща буркини на публично място. Ница е последният град, който въведе забраната, присъединявайки се към голяма част от градовете и курортите по френската Ривиера.
Снимките, които виждате, са снети на плаж в Ница, а техен автор е мюсюлманка, глобена по съшия начин само дни преди това. На фиша с глобата като мотивация за санкцията било написано, че е облечена с дрехи, които „не отговарят на добрия морал и секуларизма“.
Това са фактите. В огромна част от материалите по темата, както в световни, така и в български медии, след излагането на информацията някак мимоходом се припомнят и ужасните атентати, сполетели Франция през последните месеци. Наясно съм, че забраната на буркините вероятно се приема добре от по-голямата част от европейците и че, ако такъв е законът, мюсюлманските жени ще трябва да го спазват. Под буквата на закона обаче има доста нюанси, на които си заслужава да се обърне внимание.
Кръв ни потече от ушите да слушаме как трябва да живеем в разбирателство с различните етноси, а в същото време действията ни показват друго. Мюсюлманите правят нещо, решават се на промяна, а на тях промените са им доста трудни. Големи дебати имаше вътре в тяхната общност около това дали изобщо е редно да се носят буркини. В крайна сметка обаче прогресивните мнения надделяха, жените започнаха да ги носят и чрез тях да се отварят към света. Днес буркини, утре монокини, дето се казва. Но тези неща не стават за един ден, а ние си спретнахме закони и го забранихме.
При това с ксенофобски закон, който влиза в разрез с човешките права. Освен това остават съмненията дали той няма да се окаже реакционен и чрез него не се налага някаква форма на назидание над мюсюлманите. Дали това не е онази стара пандизчийска практика, която комбинира лицемерие и реваншизъм – щом не можеш да накажеш някого директно, си намираш поводи да му отнемеш определена привилегия? На Ханибал така му взеха картините.
Законът е лицемерен и на още едно ниво. Част от мотивацията зад него е, че много хора не харесват буркините и бурките и се държат агресивно с жените, които го носят. И, видиш ли, за тяхно добро им се забранява да ги носят. Това е все едно на студентките да им се забрани да носят блузи с дълбоки деколтета и къси поли, защото някой може да ги изнасили. На мен ми се струва малко по-логично да насочиш усилията срещу изнасилвачите.
Ясно е, че законът прави пропастта между християни и мюсюлмани още по-голяма, особено когато в дебата около него се подпъхват и атентатите. Едва ли човек с някаква форма на здрав разум може да смята, че прилагането на един такъв закон ще доведе до нещо хубаво. Да не би някой да очаква, че глобите ще накарат мюсюлманските жени да хвърлят бурките и да започнат да се пекат по прашки? Не, няма. Ще ги накара никога повече да не стъпят на плажа, ще им отнеме поредната възможност да се интегрират. Ще ги накара да се капсулират още повече, а онези сред тях, които така или иначе ни мразят, да ни мразят още повече.
Освен това май забравихме, че никоя свободна държава не налага морала си с глоби. Така работят комунистическите диктатури, а ние тези пасти ги ручахме 45 години и знаем колко са адекватни и резултатни. Така действат също и фашистите и робовладелците. Границата между това да глобяваш жени за непристойно поведение и това да търсиш хубава греда, за да си спретнеш стълб на позора на площада, не е кой знае колко голяма.
Много често чувам и следното становище: „Нека се обличат както искат, ама вкъщи, когато са на публични места, а в училище, в съда, на плажа ще спазват законите.“ Просто не знам откъде да започна, за да опиша колко малоумно е това твърдение, приложенo към религиозни практики. То може да се роди само от оядения и закърнял мозък на високомерен и бездушен европеец. За мюсюлманите, ако някой още не е разбрал, секуларизацията не се е случила. Вероятно това някой ден ще стане, дано да е по-скоро, но дотогава положение е следното – те вярват, че техният бог ги гледа непрекъснато и че е навсякъде с тях, което означава, че е напълно недопустимо да се държат по един начин в семейната си среда, а по друг на публични места. Това не е като нашето отношение към постното на Бъдни вечер – по избор. Така че или ги гоним всичките, или засега се опитваме да живеем съвместно по този начин.
Да караш човек да променя религията си, защото тя те плаши, е вид агресия. При това агресия, която се опитва да реши политически проблем чрез религиозни механизми. Защо политически ли – защото вълната от ужас и смърт, която заля Европа, е следствие преди всичко на политически и социални процеси и чак тогава на религиозно противопоставяне. Не казвам, че на мястото на Ислямска държава можеше да се появи Растафарианска или Джедайска такава, казвам, че политическият проблем е много по-труден и важен за решаване, отколкото неговото религиозно следствие.
Опитват се да ни убеждават също и че самите момичета не искат да се обличат така или по-скоро подсъзнателно не искат, но семействата и религията им промиват мозъка. Така ли било? Ами добре, нека значи да обикаляме по къщите и да им взимаме децата за превъзпитание. Те много ще се зарадват. Дори може да попитаме някой историк как точно е ставала работата с еничарството, със сигурност този опит ще ни е от полза…
Може би прекалявам малко с последния пример. Но да се глобяват жени на плажа също ми се вижда прекалено. И аз не харесвам много неща и се страхувам, че водим битка, която може и да не успеем да спечелим. Въпреки това съм сигурен, че, ако до мен на плажа има жена, която е решила да се облича като пингвин, защото вярва, че така нейният бог ще я приеме в рая, няма и през ум да ми мине да извикам полицията, за да я глобят, а още по-малко – да изпитам омраза към нея.
Б.а.: Между написването и публикуването на този текст стана ясно, че Френският върховен административен съд е отхвърлил забраната срещу носенето на буркини, определяйки я като „нарушение на фундаментални човешки права“.
