Казват, че крушата не пада по-далеч от дървото. Доказателство на това твърдение е семейството на Вячеслав Зайцев и Ирина Позднякова. Той е волейболист, играе на поста разпределител и печели златен олимпийски медал от Игрите в Москва през 1980 г. Тя е състезател по плуване. И няма как синът им Иван да е чужд за спорта…
Вячеслав се състезава 18 години за тима на „Автомобилист“ (Ленинград, днес Санкт Петерсбург). През 1987 г. получава възможност да играе извън границите на Съветския съюз, като поема към Италия, където подписва с местния „Палаволо Сполето“. В малкото градче от областта Умбрия (с население около 38 000 жители) на 2 октомври 1988 г. се ражда синът му – Иван.
Сезон 1992/93 се оказва последният състезателен за Вячеслав, който играе в Лугано, Швейцария. Там започва и треньорската му кариера, преди да се завърне в родината си. От 1998-а се връща отново в Италия, за да работи като треньор в различни клубове, където остава до 2005 г. Точно тогава започва първите си стъпки във волейбола и неговият наследник Иван. И след като бащата е бил един от най-добрите разпределители, малкият няма избор и започва на този пост в школата на „Перуджа Волей“.
През сезон 2004/05 Зайцев-младши попада в първия състав на тима си, който се състезава в елитната група. През следващия сезон е трансфериран в столицата Рим, за да играе за местния „М.Рома Волей“. След това е преотстъпен на „Топ Волей“ (Латина), а тъй като има статут на италиански състезател, получава и повиквателна за националния отбор, с който печели титлата от Средиземноморските игри. На 12 май 2008 г. Иван Зайцев, който вече е на 20 години, получава пълноправно италианско гражданство.
През следващия клубен сезон се завръща в Рим, но вече на нова позиция – посрещач. „М.Рома Волей“ е закъсал, защото е изпаднал във втора дивизия, но Зайцев-младши помага на тима да се върне бързо в елита и да спечели Купата в Серия А2, когато е определен и за MVP (Най-полезен състезател).
В същото време националният отбор на Италия започва да разчита все по-сериозно на новооткрития нападател и Зайцев е част от състава, спечелил сребърните медали от Европейското първенство през 2011 г. Година по-късно достига до бронза от Олимпийските игри в Лондон, като в мача за третото място Италия надиграва България. В същото време в Русия вече започват да се замислят и да съжаляват, че Иван не играе за техния национален отбор.
През сезон 2012/13 Иван преминава в гранда „Лубе“ (Мачерата), където следва нова промяна – ще играе на позицията диагонал на разпределителя. Или една от най-сладките, на която се изявяваше и легендата на българския национален тим Любо Ганев. Зайцев продължава с успехите, като във витрината си прибавя титла на Италия на клубно ниво, два бронзови медала от Световната лига с националната фланелка на Италия, още едно сребро от Европейското през 2013 г.
През сезон 2014/15 италианските клубове изпитват сериозни финансови затруднения и ето, че Иван получава възможност за първи път да играе в родината на баща си, след като подписва с руския „Динамо“ (Москва). С този клуб печели втория по сила европейски турнир – Купата на европейската конфедерация.
Лятото на 2015 г. се оказва доста горещо за Иван, що се отнася до националния тим на Италия. Първо, е отстранен от състава заради неспазване на дисциплина непосредствено преди финалите на Световната лига в Рио (заедно с още трима съотборници), но след това върнат преди важния турнир за Световната купа в Япония (която е първа квалификация за Олимпийските игри в Рио). Зайцев е във вихъра си и помага на Италия да достигне до второто място, което означава квота за Рио. След това на Европейското първенство, на което Италия е домакин заедно с България, Зайцев и съотборниците му достигат до бронза (след победа над България в „Арена Армеец“).
В края на сезон 2015/16, след като приключва ангажиментите си с „Динамо“, подсилва тима на „Ал-Араби“, за да им помогне да спечелят Купата на Емира в Катар, а той е отличен за Най-полезен състезател. От новия сезон Зайцев ще се завърне в отбора, откъдето започва всичко за него във волейбола – този от Перуджа. Междувременно Зайцев става и баща, след като красивата му съпруга Ашлинг го дарява с наследник – Саша.
По време на волейболния турнир в Рио звездата е в повече от добра форма, като по време на четврътфинала срещу Иран изстреля истински снаряд от сервис, със скорост 127 км/ч, което е и рекорд за олимпийски състезания. След победата с 3:0 гейма в този мач Зайцев сподели, че „ако спечели олимпийската титла, ще сложи край на кариерата си„. Силни думи, след като е само на 27 (през октомври навършва 28). Но с Иван, когото в Италия наричат „Царя“ заради руския му произход, всичко е възможно. И ако „чука на Тор“ (бог от скандинавската митология, б.р.), както коментаторът на РАИ Маурицио Колантони сравнява мълниеносната ръка на нападателя, продължава да оставя дупки по терена на залата „Мараканазиньо“ в Рио, то Италия може да продължава да мечтае. И в същото време, може би, Русия да съжалява…
