Събудих се и погледнах часовника на шкафа. Шест часа. Шест часа е идеалното време за събуждане, за заспиване и за безсъние. Не бях много сигурен дали е сутрин или вечер. Изправих се в леглото си. Зад прозорците беше тихо и тъмно, имах ерекция. Значи беше сутрин. В леглото до мен нямаше жена. Телефонът иззвъня като самия ад. Запуших ушите си с длани и така станах. Вдигнах слушалката.
– Да.
– Кучи син! Копеле грозно! Как можа? Как можа да ме оставиш тук? Страх ме е!
Жената от другата страна на връзката ревеше като дете и думите й сами се вмъкваха между хлипанията.
– Чакай, чакай… Всичко ще е наред.
Нямаше какво друго да кажа. Изчаках. Тя малко се поуспокои.
– Обичаш ли ме, Хенри?
– Аха.
– Ще дойдеш ли да ме вземеш? На Седма и Бънкър стрийт съм, до един уличен телефон. Страх ме е тук, сама съм…
– Аха.
– Обичам те, Хенри! Чакам те, ела да ме вземеш.
– Добре. А кой се обажда?
– Кучи син!
И затвори. И аз затворих. Отидох до хладилника. Там имаше два картофа и половинка скоч. Ударих няколко яки глътки и взех картофите. Намерих нож и започнах да ги беля на мръсната маса. Нямах масло и нищо друго, имах тиган и можеше да ги изпека, ако ги нарежа добре. Захванах се с беленето, но ръцете ми трепереха. Трябваше да се съсредоточа. Обелките се търкаляха по масата, къси и прекалено дебели. Не ме биваше много. Продължих. Успях да обеля единия картоф и го погледнах доволен. Почти ставаше. Вторият обаче се оказа по-труден. Докато се борех с обелката му, телефонът пак иззвъня. Вдигнах го с мръсната си от картофите ръка.
– Да.
– Снощи беше много хубаво – тих женски глас. Не беше този отпреди малко. Чуваше се по-добре.
– Аха. И на мен ми беше хубаво – излъгах.
– Знаеш ли, тази сутрин си мислех за теб.
– Ами?
– Да. Взех си вана и лежах вътре с мисълта за тебе.
Ерекцията ми беше изчезнала сякаш завинаги.
– Браво.
– Ти… пипал ли си се, докато си мислел за мен, Ханк?
– Да. Да, много пъти.
Теглих още две глътки от скоча.
– Искаш ли да ти дойда на гости?
– Става.
– Да взема ли нещо от магазина?
– Не знам. Тук има малко скоч и два картофа.
– Добре, ще купя храна и пиене.
– Става.
Затворих. Върнах се към втория картоф. Някак се справих, но си порязах палеца на лявата ръка. Пуснах чешмата, за да се измия, но течеше кал вместо вода. Шибаният водопровод… Отказах се. Засмуках кръвта. Не беше толкова зле. Посмуках си палеца така известно време и после започнах да режа картофите. Тоя път се постарах доста повече от при беленето. Получиха се тънки парчета. Отидох, включих котлона и сложих тигана на него. Върнах се да взема картофите. Бях ги омазал с кръвта от палеца си. Повечето парчета червенееха много. Сложих ги в тигана и допих скоча. Някой потропа на вратата. Зад прозорците беше станало по-светло.
Днес, 16 август, Чарлс Буковски щеше да навърши 96 години.
