Трудът е вреден, а спортът – направо смъртоносен.
Няма да си говорим за кориди – темата си заслужава отделен плейлист, възхваляващ поравно двете „трудещи се“ страни в този спорт–изкуство.
Заглавието е плод на лични наблюдения върху мои познати музиканти, свързани с джаза. Събрал съм ги в нарочен анти-олимписки плейлист. Казват, че най-важното било участието, което в случая отвсякъде си е черен хумор.
Започвам хронологично. Пръв и единствен оцелял в списъка е приятелят ни, тромбонист и композитор Георги Корназов. Франция е негов дом вече 20 години и това му спасява живота. Жорко решава да участва в ремонта на покрива на къщата си недалеч от Роаси. Пада и си чупи гръбнака. Представяте си да не му се бе случило точно при тяхната здравна система, нали?
Юни 2008: гостът ни от втория Джаzz+ фестивал (2006), композиторът и пианист Йосбьорн Свенсон на върха на славата си решава да се спусне за поредното си подводно плуване в езеро близо до Стокхолм. Така и не се показва на повърхността.
Декември 2012: основателят и артистичен директор на джаз-фестивала в Монтрьо Клод Нобс (с когото се познавам от 1996-а) пада от ски и не се събужда от комата, в която изпада. Ските са писалки, не алпийски.
Февруари 2014-а: един от кръстниците и на Джаз+ и на Дуенде, приятелят ни от първото си идване в България Франсиско Санчес, известен на света като Пако де Лусия, рита футбол с десетгодишния си син Диего на плажа до дома им в близост до Канкун. Причинява си инфаркт.
На някой още да му се спортува? По-добре да не се отдава едновременно с това на джазови страсти. Затова и спирам да пиша – все пак и трудът е (само) вреден за такива като нас. Затова и горното парче има толкова версии.
Нищо, че самият Анри Салвадор си пее преди половин век, че труда бил здравословен…
