Приложението „Socratic” е кошмарът на всяка учителка по математика от старата школа, защото помага на децата да си пишат домашните. Но даскалиците не е нужно веднага да се хващат за шишето с валериана – засега, а вероятно и завинаги, приложението не е налично на български. Пък и да беше – толкова по-добре, защото „Socratic” всъщност е приложение за учене, а не за преписване.
„Socratic” е пример за правилно внедряване на иновации в учебния процес. Както вероятно вече сте се информирали от видеото, приложението разпознава въпроса от белия лист и след кратка обработка от страна на „изкуствения му интелект“, който, сигурен съм, е по-скоро някаква база данни, дава нужната на ученика информация. Отговорът обаче не се изчерпва само с посочването на вярното число или дума, а представлява по-скоро нещо като мини урок, от който ученикът може да почерпи допълнителна информация около засегнатата тема. Така че, противно на очакванията, „Socratic” не е приложение за двойкаджии, а тъкмо напротив – чрез него се усвоява учебния материал.
Това е най-голямото достойнство на приложения и хитринки като „Socratic” – те разнообразяват, осъвременяват и, най-важното, правят интересен учебния процес. И сега някой сигурно ще попита: „Ами за какво са ни тогава учители, след като децата си имат телефони?“. Според мен обаче именно тук ролята на добрия учител е най-важна. Той трябва да предразположи детето към знанията, независимо дали идват от черната дъска или от цветния телефон; трябва да направи така, че ученикът да разбере, че не е най-важен верният отговор на даден въпрос, а придобиването на знанието, стоящо зад него.
Освен това, след като така и така ще ловиш покемони с телефона си, защо да не хванеш и някое домашно по физика?
