Още при първите ни срещи с фламенкото един рефрен остава завинаги в нас и безпогрешно ни ориентира към по-слънчевата страна на живота. Тирити-тран. Тран-тран. Всъщност, не е сигурно дали не може и с М накрая. Твърди се, че пръв ги вмъква в традиционните за Кадис алегриас Инясио Еспелета преди почти сто години. Горе-долу по същото време и по същия елементарен повод – забравяне на текста, Луи Армстронг прибягва до ономатопеи докато суингира и създава скат-пеенето. Затова много случайно попаднали слушатели оприличават джаза само с ду-уап и шуби-дуби. Преведено на езика на дуендето – ле-ре-ле-ре-лей или тра-ли-тра-ли-траи, наричани общо „фарфуйос”. Оттогава в разговорния испански се появяват десетки изрази като тирититреро, тирититрандо, тиритрамундо…
Разбира се, и в джаза, и във фламенкото импровизациите са в основата на това, което различава истинското изкуство от масовите му подражания. Затова всеки ден можем да бъдем с различни не само като текст, но и като темпо алегриас. В повечето от тях става дума за Кадис и околностите му – от Санлукар де Барамеда до Сан Фернандо (в плейлиста са стари записи на Хуанито Валдерама и Росио Хурадо, както и концертни на Пако де Лусия. И досега във Вента Варгас (на снимката по-горе) витае духа на Камарон де ла Исла. Видеото от концерта му в 1988 с Томатито на китарата е от парижкия Cirque d’Hiver
Въпреки, че става дума за едни от най-типичните фламенко-ритми, изследователи отбелязват родството на цялата фамилия кантиняс към която спадат алегриас с хотата от Навара, галисийски мелодии и не на последно място, с мелодии, пренесени от Куба в Кадис, като най-важно пристанище, откъдето тръгват и се връщат експедициите в Новия свят, станало притегателно и за фламандци, и за италианци. Но повече за тези idas y vueltas в съответните им места в програмата на Дуенде.
Кантиняс – алегриас, мирабрас, караколес ще слушаме и с дрезгави кантаори като Ранкапино, и с божествения вокал на Естрея Моренте, а защо не – и с тромпет и флигорна с Алеасион Фламенка, цигулките на СонАйрес де ла Фронтера и джаз-пианото на Чано Домингес. Друг пианист и композитор, Педро Охесто вкарва най-малките flamenquillos в час с алегриас с песничка за магаренцето (A mi burro, a mi burro (Alegrías), а групата му Flamenco jazz company превръща Валс на цветята от Лешникотрошачката на Чайковски в Alegrias de las flores.
И симфонични оркестри свирят алегриас и коплас (барселонската Симфониета Порта Феррада). Автори със собствен почерк (cantautores) като Чико Оканя също не й остават длъжни и я трансформират в политически (не)коректна сатира (Alegrías Sin Sal). Алегриас вдъхновяват както едноименни документални филми, така и игрални (Atún y Chocolate), първоначално албум на Ноно Гарсия. Разбира се, за нас е чест да завършим с проекта Estruna на Арканхел с Джаzz+, с които Кузум Еленке също става алегриас.
