Едва ли има влюбена двойка от миналото, която да не е танцувала под романтичния тромпет на Чет Бейкър и да не се е целувала на фона на трепетния му вокал. Чет е повече от икона, силуетът му в постери и тениски може да се сравнява по популярност с Че – може би заради трагичността на двата образа.
В последните години различни музиканти и лейбъли възкресяват легендата за него. Началото бе с още доста младите братя Юлиян (тромпет, флюгел) и Роман Васерфур:
Особен акцент в последно време заслужават филмите Born To Be Blue (биографичен) и Autour de Chet (документален), с оркестрации на Клеман Дюкол, младия аранжор и продуцент на успешния предишен почит – този към Нина Симон.
Всъщност, става дума по-скоро за make of на едноименния албум за лейбъла на Чет с участието на преобладаващо френски тромпетисти с различен бекграунд (и произход) – от Ерик Трюфа, през Ерел Бесон до Стефан Белмондо и – да!, певецът Бенжамен Биоле, също в ролята на тромпетист. Добавяме гласовете на Яел Наим, Хосе Джеймс и куп изгряващи звезди (плюс пианото на Боян Зулфикарпашич) и имаме един много приятен вечерен коктейл за настроението, което само Чет може да сътвори.
Документалният филм ни вкарва в студиото, където като на живо – без слушалки и овърдъб – артистите творят по образ и подобие (без наркотиците) на “l‘idole des jeunes“ (не измисления от йе-йетата) и за броени дни ни пренасят в една по-добра – без да бъде носталгична – среда, откъдето единственото измъкване е пълното й отдаване.
И за финал – неаполитанецът, чийто тембър е едно от нещата, които го свързват с Чет.
