Не се случва често „Уолстрийт Джърнал“, „Библията“ за бизнес средите по света, да отделя цяла страница за спорт. А преди известно време всекидневникът направи изключение, за да разкаже историята на един италиански тенисист, който скоро ще навърши 43 години и който продължава да пътува от Южна Америка до Нова Каледония в преследване на своята мечта: да спечели точка и да влезе в ранглистата на АТП, Асоциацията на професионалните тенисисти. Изминаха три години и Енрико Бекуци, роден в Пиза, но израснал в Чечина, в района на Ливорно, продължава упорито да тренира. „По три или четири пъти на ден“, защото тази мечта все още не я е осъществил, но не спира да я преследва.
„Легендата на тенис претендента“, така озаглавява статията си американският журналист, като определението е повече от точно. Енрико е наистина явление в професионалния тур от състезатели заради тази невероятна страст, която не го отказа дори след всичките му 208 загуби за повече от 20 години кариера и с възрастта, която неуморимо напредва.
„Започнах на 9 години с дървена ракета“, разказва ентусиастът. „Навремето тенисът беше друг спорт в сравнение с този днес. Гледах Борг, Макенроу, Вилас и си мечтаех да ги победя, играейки срещу стената пред дома ми. 34 години по-късно отново съм на корта със същото желание, въпреки че си давам сметка, че да играеш срещу момчета, които удрят топката с по 200 км/ч, е все по-трудно“.
Енрико няма никакви точки и следователно не може да се запише дори за квалификациите в турнирите. Винаги е в изчаквателния списък и ако някой се откаже в последния момент, хваща първия възможен самолет и се явява на корта. И няма значение, че играе след 20 часа полет. Може и да падне с 1:6, 1:6, но с усмивка, готов за следващото предизвикателство. Миналата седмица се пробва в „Тс Гардън“ в Рим и успя. В смисъл, че бе допуснат до квалификациите, но загуби срещу Джорджети, без да направи нито една точка: „Обаче се забавлявах и срещнах стари приятели. Разбира се, можех да направя повече, но вече мина, така че, търпение. Рано или късно, тази заветна точка за ранглистата ще я постигна и вече ще мога да прекратя кариерата си“.
Дълга коса, голям любител на хеви метъла, приятелство с Паоло Лоренци (професионален тенисист от Италия), благодарение на което успя да спечели мач на двойки на турнир в Южна Америка. Беку, както го наричат в тенис средите, е истински персонаж. Въпреки че във форумите често се подиграват с него. „Не влизам често в Интернет, но всеки е свободен да казва това, което иска, стига да има уважение. Мнозина обаче ме следят със симпатия и искам да им благодаря, защото ми дават сили да продължа“, коментира ентусиастът.
Разбира се, не е лесно и от финансова гледна точка. Енрико е събрал по-малко от 10 000 евро през кариерата си, а всички тези пътувания струват пари. „Не съм прахосник и винаги гледам сметките ми да излизат. Когато имам възможност, ходя по турнири, но когато моментът не е подходящ, отказвам. И когато попаднах в квалификациите на силния турнир от сериите „Мастърс“ в Шанхай, но не ми дадоха виза навреме, се почувствах зле“, казва още тенисистът. „Но замисляте ли се? Можех да играя в един турнир заедно с Федерер, Джокович и компания. Колко жалко…“, констатира синьор Бекуци.
А след като се откаже все пак от състезателната си кариера? „Може би ще бъда тенис инструктор за деца или ще стана треньор. Може и да се върна на село, за да работя със семейството си. Не съм мислил все още. Все пак съм млад, едва на 43 години, защо трябва да мисля за след това?“, лаконично отговаря тенис ентусиастът.
Да, защо, след като има за цел да постигне тази заветна точка, която да го вкара в елита на 2224-те състезатели, част от световната ранглиста на мъжката тенис асоциация, АТП…
