По-малките
в разсеян унес в скута на майките си. По-големите – в битка за дрънкалка, топка, столче, компания, внимание или пространство. Около тях – музика. Сякаш незабележима.
Освен в ритмичността на унесеното поклащане, в точните замахвания с дрънкалката или в попадащите върху тоновете редувания на пълзящи дясно и ляво коляно.
Да, ненавършилите две години деца не сядат на столовете си, за да слушат музика, вгледани внимателно в изпълнителя. Те сякаш не го забелязват, а столовете са просто играчка за обръщане и катерене във всякакви посоки.
Но я чуват. Музиката.
Позволяват на настроението й да влезе в очите им. Позволяват на ушите си да я влеят в мелодията на обръщането на столове. С позволението на сърцата им се случват музикалните срещи за деца, подобни на „Музика за бебета и деца“ на център „Св. Св. Константин и Елена“.
Там има и неродени деца.
Едното – в корема на собственичката на центъра Благовеста. Ако и вие като нас сте я попитали кога трябва да се появи, може да сте чули: „Ами, днес е терминът“.
Настроението на неродените се вижда единствено в очите на майките им. А на другите – във видеото.
