Всеки път отивам с огромна стръв да гледам българско кино. Надявам се, че даден филм ще ми отвее главата и ще ми се вклини в сърцето, както често се е случвало с балканското кино. Вярвам, че и ние ще създадем нещо, което да се гледа от различни хора, а не само от създателите на въпросния филм и техни близки приятели.
С първия пълнометражен филм на Светла Цоцоркова – „Жажда“ имахме трудно начало и пленителен край. Нарочно забавено темпо, а знаете ритъмът в киното колко е важен. Имах леко притеснение, че както обикновено нищо няма да случи. Първата част на филма е разтегната като тежък горещ следобед през лятото, за да дойде един умопомрачителен финал, който ще изгори и най-големите скептици.Огромните достойнства на филма са и основополагащи като цяло за това изкуство – история, каст и място.
В едно бедно село близо до Сандански тричленно семейство – Светлана Янчева, Ивайло Христов и синът им – Александър Бенев перат бельото на близките хотели. Майката е център на всичко, съпругът е добър човек, а момчето им скучае доста. Къщата им се намира на хълм, а съседите им постоянно поливат градините си в жежкото време. Тримата отчаяно се нуждаят от вода. Решават, че трябва да открият такава. В техния чист и отруден свят се появяват баща и дъщеря – Васил Михайлов и Моника Найденова, които предлагат този вид услуги. Момичето хем прилича на Лолита, хем се държи като бойно андрогинно същество. Бащата пък има тежък характер и залита по леки жени. Преплетените отношения между всички герои плъзват в различни посоки, докато водата се сондира все по-надълбоко, за да излязат най-накрая тайни и човешки реакции, за които не предполагате.
Филмът закономерно започна да печели своите награди, особено през децата–актьори, които са истинско попадение на режисьорката. А най-хубавото е, че „Жажда“ тръгва по кината на 22 април и сами можете да прецените дали ви харесва.
