На 13 април Коби Брайънт, познат и като Черната мамба, изигра своя последен мач в дългата си и славна кариера. При това го направи, както умее най-добре – с фантастичните 60 точки, които отбеляза за победата със 101:96 срещу Юта Джаз пред препълнените трибуни на митичната зала „Стейпълс Сентър“ в Лос Анджелис.
Така след 20 години приключи не една приказка на голям шампион, а легендата, която пренаписа страниците на световния спорт. Но какво всъщност представлява Коби за НБА и за американския спорт като цяло? И къде е неговото място в своеобразния пантеон на най-заслужилите атлети?
В Китай той е по-популярен дори от Мао Дзе Дун – факт, който обаче едва ли жителите на Пекин и Шанхай ще признаят по обясними причини. А в Италия го приемат за свое дете, след като израства на Апенините, докато баща му играе в местното първенство. В Конго или в която и да е друга точка на света ще видите деца по улиците с жълто-лилавия потник на Лейкърс с номерата 8 или 24, с които Коби игра за езерняците. Всичко това се случва, защото Коби се превърна в най-глобалната звезда на НБА, която за последната 2015-а година има в сметката си 49.5 милиона долара само от спонсорски договори.
Езерняк за цял живот
Брайънт изкарва цялата си кариера само в един клуб – Лос Анджелис Лейкърс (езерняците, както се превежда на български прякора на отбора), като държи рекорда в това отношение с 20 сезона зад гърба си. Играе с два номера – №8 и №24. Осмицата е сбор от цифрите в числото 143 (номер, който получава когато играе баскетбол в училище). За №24 Кобе има друго обяснение: „В едно денонощие има 24 часа, а моята философия е, че в рамките на един ден трябва да се свършат възможно най-много неща“.
Коби започва да се превръща в Черната мамба в годините, в които се засича с друга легенда на НБА – Майкъл Джордан. И едно от постиженията му, които го проектират в баскетболния Олимп, е именно от този период: на 28 януари 1997 г. Брайънт се превръща в най-младия титуляр в мач от Лигата на извънземните, както наричат НБА. Тогава срещу Далас Маверикс Коби е само на 18 години и 158 дни.
Човекът-отбор – не може да не сте попадали на това сравнение през последните 20 години. И действително – описанието е много точно за мача на 22 януари 2006 г., когато срещу Торонто Раптърс Коби отбелязва 81 точки от 122-те за тима си. Или впечатляващите 66% успеваемост от всички изстрели към коша.
Броят на шампионски му пръстени за първенец в НБА е точно 5 (2000, 2001, 2002, 2009 и 2010), а с националния отбор на САЩ печели две олимпийски титли от Пекин 2008-а и Лондон 2012-а. Легендата за Коби обаче не се изчерпва дотук. Той е най-младият играч, който преминава забележителната граница от 30 000 точки – през декември 2012 г., за да завърши с общо 33 583, всички с жълто-лилавия екип на Ел Ей Лейкърс.
А дойде ли Коледа, една от атракциите зад Океана се оказва коледният мач в НБА на 25 декември. Тогава Коби се превърща в истински Дядо Коледа – за 15 срещи на този ден Брайънт е отбелязал завидните 395 т. Рекорди Мамбата записва и в Мача на Звездите в НБА, с 15 участия, 11 от които поредни, и 4 пъти е обявяван за MVP (Most Valuable Player или Най-полезен играч).
Освен всичко друго Коби Брайънт е едно от основните лица на гиганта в спортната екипировка „Найк“, като от компанията произвеждат цели 16 модела маратонки, създадени специално за него.
Любимата Италия
В Реджо Емилия и до днес поздравяват Кобе като стар приятел, когато се връща, за да изяде една пица със своите приятели. „За хората тук съм просто синът на Джо. Никой не ме е наричал Черна мамба. Този прякор ми го измислиха в САЩ“, разказва преди време Коби.
Бъркат го с колоездач
Неговият баща Джо Брайънт играе в Италия от 1984 г. до 1991 г. за отборите на Рието, Реджо Калабрия, Пистоя и Реджана и малкият Кобе израства на Апенините от 6 до 13-годишна възраст. Първите си стъпки на паркета бъдещият шампион прави в залата в Рието, когато имитира танцовите движения на мажоретките. Тогава всички наричат малкия „Копи“, като легендата на италианското колоездене Фаусто Копи. Освен че научава да говори перфектен италиански, по това време Коби Брайънт се влюбва и в местната кухня.
В Реджо Калабрия малкият Брайнт започва да загатва за сериозния си потенциал, който ще го направи един от най-добрите в света. На почивката по време на мачовете на баща си, прави истинско one man show с атрактивни изпълнения с топката под коша, а в Пистоя само на 10 години вкарва 63 точки в един мач! В Реджо Емилия играе с една година по-големи от него, но въпреки това печели турнирите сам. Именно Реджо Емилия е последният пристан на баща му от кариерата му в Италия и логично Коби остава най-привързан към този град.
„Това е градът, който си спомням най-добре, тръгнах си оттам, когато бях на 13 години“, разказва Брайънт-младши. „В Италия съм почти всяко лято и почти винаги се отбивам в Реджо. Всеки път минавам през старото ми училище и се виждам с приятелите, с които сме играли толкова мачове. Излизаме за по една пица или просто се разхождаме в центъра. През по-голямата част от годината контакт с тях поддържа моята сестра Шарая“, допълва Коби, който поддържа италианския си, говорейки го в семейството си със своите сестри. „Дъщерите ми Наталия Диаманте и Мария Оноре също го говорят, защото сме наясно, че една част от битието на баща ми е преминало тук, в Италия“, обяснява още звездата на Ел Ей Лейкърс.
Сритан в краката
В Италия Коби истински се влюбва във футбола, но не като играч, а само като фен на Милан, тъй като с краката е много зле, както сам признава. Освен на гранда от Милано, Брайънт симпатизира и на испанския Барселона.
„Страстен, динамичен и енергичен“, така се самоопределя Коби, като това е и причината често да бъде глобяван за неправилно изпреварване например. От малък е и доста хитър, като си записва мачовете на баща си (тъй като родителите му не му позволяват да стои буден до късно), на сутринта пита за резултата и в училище се обзалага със своите връстници…
Още от малък е бил специален. Когато ти е писано, измъкване няма. Затова датата 13 април 2016 г. е и леко тъжна. Защото с баскетбола на 37 години приключва един от най-големите магьосници, за когото тройките, дрибъла и всички останали магии от баскетболния репертоар са нещо натурално. Толкова естествено, че през последните 20 години цял един отбор и град (и то какъв град, цял метрополис с 20 милиона жители) се свързваше със своя №8/24. И не само. Магията на Коби се разпростря на пет континента, а ако пингвините в Антарктида гледаха баскетбол, и те щяха да знаят за гения на великия баскетболист и изключителните му постижения. И няма какво повече да кажем, освен #ThankYouKobe!
