Николета Стефанова няма да участва на Олимпийските игри в Рио. След Атина и Пекин се изпари шансът за трета олимпиада за звездата на Италия в тениса на маса. Завърнала де след втора бременност, тя направи 6 победи от 6 мача в републиканското първенство (Серия А1) с екипа на Баньолезе и титлата на единично (11-та в кариерата й) и на двойки. Италианската федерация обаче не я вкара в групата от състезателки за олимпийския квалификационен турнир в Халмщад, Швеция от 12 до 16 април – единствената възможност за класиране за Рио. Селекционерът Патрицио Денизо повика Дебора Виварели, Киара Колантони и Джорджа Пиколин.
Шок
„Голямо разочарование“, коментира Николета Стефанова пред „Гадзета дело Спорт“. „И по-лошото е, че се чувствам изоставена. Върнах се в спорта след раждането на Камила, от няколко месеца тренирах усърдно, за да възстановя формата си“, казва още родената в Тетевен на 22 април 1984 г. Стефанова. „Спечелих всичките си мачове от Серия А1, като завоювах и титлата. Участвах и в международен турнир в Швейцария, за да си гарантирам завръщането в Международната ранглиста, но и това не бе достатъчно“, допълва състезателката, която наследява уменията си в тениса на мача от своя баща Стефан Стефанов.
Брилянтна кариера
От малка се мести да живее в Италия, като започва брилянтната си кариера в Месина през 2002 г. Златните си години изкарва в клуба Стерилгарда Т.Т. (Кастел Гофредо), с който печели две титли от Шампионската лига (2005/06 и 2006/07), както и седем титли на Италия. С националния отбор на Италия печели европейската титла през 2003 г.
Действаща шампионка на Италия по тенис на маса, единствената състезателка в страната, която печели 11 титли, последната от които по-малко от половин година преди раждането на втората й дъщеря. Освен това е и най-предно класираната италианка в световната ранглиста (№150 в тази на Международната федерация и №66 в олимпийската ранглиста). И между другото, Николета и още трима нейни колеги (Михай Бобочица, Марко Далдосо и Леонардо Мути) онзи ден бяха сезирани за нередовни документи, тъй като в периода 2011-14 са били картотекирани едновременно за Аеронаутика (военния клуб в Италия, б.р.) и за други клубове, а това е дисциплинарно нарушение.
Съдебен път
„Искам да разбера приоритетите и критериите, на базата на които от федерацията отправиха повиквателните. И не бих искала да вярвам, че моята позиция е пренебрегната заради майчинството“, казва още Николета Стефанова. Отношенията й с федерацията не са от най-добрите, а за да получи разяснение, е принудена да действа по съдебен път. Адвокатът й поиска от олимпийския комитет на страната (КОНИ) и от местната федерация да се разгледа случая, след като са пренебрегнати спортните й постижения.
Съмнения
Разривът между състезателката и националния отбор е от октомври 2014 г., както обяснява селекционерът Патрицио Денизо: „Разработвахме тренировъчен план, който щеше да бъде полезен на нуждите й, но с писмо от клуба й (Аеронаутика) разбрахме, че тя отказва да участва в специален лагер с националния отбор. Така че, когато някой се оттегля, той се оттегля. И ако откажеш веднъж на националния отбор, повече не съществуваш за националния отбор“, категоричен е Денизо. 18 месеца по-късно, с още една титла повече, намерението на селекционера не се е променило: „За мен Стефанова си остава състезателка, която отказа на националния отбор“.
Приключена история и от федерацията подкрепят своя селекционер. „Това е решение на треньора, което ние подкрепяме“, коментира президентът на местната федерация Франко Шаниманико. „Стефанова е силна състезателка и е на път да се завърне на най-високо ниво, в това няма спор. Последната й титла бе твърде близо до олимпийската квалификация и след като селекционерът не успя да я наблюдава по време на подготовката, предпочете да заложи на състезателките, които познава по-добре“, допълва шефът на федерацията по тенис на маса.
Просто една мечта
„Ако селекционерът е имал някакви съмнения относно моята подготовка, то резултатите ми говорят красноречиво. Завърнах се и спечелих“, отвръща Стефанова. „Единственото, което не направих, е да падна на колене и да се моля да бъда повикана“, допълва шампионката.
До 7 април все пак от местната федерация имат време да актуализират групата със състезателките за олимпийската квалификация, но пътищата изглеждат твърде раздалечени и третата олимпиада за Николета (и първа като майка) ще остане просто една мечта.
