Slow Food разговор за яретата без име и за какво ферментирало питие тяхното сирене е най-доброто мезе.
Семейство Мутафчиеви от 2009-а правят автентично българско козе сирене. Не crottin de chevre или корсикански пикантини, а твърдо саламурено бяло. И не че не биха могли – за технолог като г-жа Мутафчиева тайни няма, идеята е всичко да е максимално близко до българския вкус, заради който са член на световното движение Slow Food.
В навечерието на представянето у нас на книгата на неговия основател Карло Петрини, те ни донесоха една шестмесечна буца от продукта си за дегустация, размисъл и тема на разговор. Общият ни приятел Владислав Христов се включи с фотосесията си, посветена на дългокосместата им планинска коза. Автохтонната стара порода бе причина да ги запитам за тълкуването им на българския израз „От стара коза яре“ и да стигнем до парафразата им „от стара коза сирене“.
Степента на остаряване обуславя соления му вкус и твърдата консистенция. Детските спомени на г-н Мутафчиев са свързани с дървените качета с прясно козе в подножието на Пирин, с които баба и дядо радват любимия внук и сега му се струва логично да върне жеста с нещо още по-голямо и значимо. 
