Тази нощ ни напусна един глас-легенда – този на Любка Рондова. Радио Бинар взе миналата година интервю от нея и, за съжаление, констатира, тя че живееше в лоши условия (които на разговорен език бихме нарекли мизерия), което беше и една от причините да не успеем да се разговаряме отново с нея.
С дълбок преклон пред делото и творчеството й отново пускаме интервюто с нея!
Интервю с Любка Рондова – част I
Родена е в с. Шестево, Костурско през 1936 г. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. На 10-годишна възраст бяга с още 20 000 деца-българчета от Гражданската война в Гърция (1946-1949) през Югославия. Така започва една одисея из Румъния, Полша и Чехия, която завършва през 1958 г. в Прага, когато семейството на певицата се събира отново. Брат й се връща от Ташкент през 1954 г., а баща й Васил Рондов – през 1958 г., след като е бил бежанец 14 години в далечна Австралия поради левите си убеждения.
Именно той решава през 60-те години, че трябва да живеят в София. Любка Рондова работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ („Оборище“).
През 1980 г. прави първите си записи в Българско радио, а след това и в „Балкантон“, Българска телевизия, Радио „Благоевград“. Рондова успява да направи достояние богатството на песенното творчество на българите от Македония. Дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други възрожденци. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни, Рондова създава и свои авторски песни по свои стихове или такива на други поети. Огромният й опит и доброто познаване на народното творчество й дават възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са забравени.
През 2000 г. е издаден първият й албум на компактдиск, наречен „Смиляна“. В него са включени 22 от най-популярните и обичани песни от цялото й богато музикално, почти 40-годишно наследство.
През 2003 г. излиза вторият й компактдиск, наречен „Песните са моите деца“, в който са включени 15 нови изпълнения. От тях девет стари автентични песни са от родното й Костурско, а шест са авторски.
През 2008 г. е третият компактдиск, наречен „Дъщеря на Егея“, в който са включени нови 19 песни. Музиката на девет от тях е авторска, на Любка Рондова. Аранжиментите са направени от композиторите Димитър Динев и Никола Ваклинов. Осем от песните са от музикалния филм „Всяка песен е сълза“, продуциран от БНТ.
През 2009-а е включена в творчески проект на Българското национално радио заедно с едни от най-известните български народни певци,
За приноса й към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 г. Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“. Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“, II степен и златен медал „Петко Войвода“. През месец февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди, посветени на Гюрга Пинджурова, с приз „Цялостен принос към българския фолклор“ със статуетка и плакет по случай 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова. На 12 януари 2016 г. се състоя и премиерата на филма „Родена във въздуха“, посветен на „възродителния процес”, провеждан от Атина срещу сънародниците ни в Егейска Македония, в който съдбата на Рондова заема централно място.
