Авторът – Стефан Хаджианастасов – е пътешественик с колело или раница, празноскитник, бивш хай тек инженер, зарязал рат рейс да гони мечтите си по диви земи.
След диви къмпирания на повече от 2000 различни места на 4 континента мога да ви уверя, че във всички що-годе напреднали страни има някакви правила за тази дейност. Дивото къмпиране нито е „разрешено“, нито е „забранено“, а е „регулирано“. Крайно време е и в България хората, които твърдят, че обичат природата, да си дадат сметка, че пълната слободия да паркираш където искаш и разпъваш шатрата за колкото искаш време вреди на природата – а също и на другите природолюбители. Това, че някой е построил хотел върху дюни, е ужасно, но не е оправдание да се паркират кемпери върху дюни за цяло лято (както и не върви да удариш някой по-слаб с оправданието, че еди-кой-си убил еди-кого-си – ти само си ударил, к’во толкова). За боклуците дори няма да коментирам.
Редно е да има ясни и строги правила какво може, къде може, за колко време. Лимити, игра на лотария за местата, ако трябва. От къмпирането без кола на плажа до алпийския бивак в национален парк – всичко трябва да е възможно, но със строги и ясни правила. Това е само в наша полза.
Дарявал съм дребни суми на природозащитни организации в САЩ, които събират пари от съмишленици, изкупуват частни земи с биологична ценност и ги превръщат в защитени територии. Добър подход според мен. Не само палатъчни протести – а сложи и пари зад думите си, купи земя, защити я.
Другият начин е да се плаща на собственици на стада за щети, нанесени от вълци и мечки – така, че фермерите да не са недоволни или да изкупуват право на паша върху федерални земи около резервати и да не пускат говеда да пасат – по този начин се създава буферна зона, мечките не излизат да гонят говедата, фермерите не стрелят по мечките.
Абе, много имаме да учим в България за природоопазването.
Впрочем, бялата бележка, която виси на жълтата палатка, е разрешението (издава се безплатно) да къмпирам диво в една от зоните, определени за това в националния парк Хавайски вулкани на Големия остров в Хавай. Отиваш в Центъра за посетители, четеш правилата, искаш разрешение, казва ти се какво може и какво не, издават ти разрешение на непромокаема хартия, ходиш из парка, слагаш палатка диво сред тропическите гори и лавата, закачаш разрешението отвън. А тоталната забрана е тотална глупост, тук спор нямам с никого.
Утре пак. Всички доволни.
