Президентските кампании в САЩ често използват носталгичното говорене за отминалата епоха на aмериканското величие. Като реакция на това идеализиране на миналото американският икономист Каръл Бойд Лиън публикува изследване, в което рисува социологическия портрет на Америка от преди 100 години – портрет, в който преобладават нюансите на сивото.
Във времето преди технологиите да преобърнат живота на средната класа – време, в което безпаричието дебне зад ъгъла – американецът няма достъп до разнообразните стоки и услуги, с които днес всички сме свикнали. Години преди автомобилите да изпълнят улиците на всеки град само големите окръжни центрове притежават транспортна мрежа от тролеи, за всички останали вървенето пеш остава основен метод за придвижване. За разлика от днешния стандарт, през 1915 г. многофамилната къща е била основната жилищна единица в Америка, при това живущите рядко са притежавали дома си. Диетата на средната класа е включвала почти толкова мас, колкото и пилешко, а развлеченията са се състояли в танци под звуците на пиано.
Условията на труд са били особено тежки:
– За мъжете: Документите от този период показват, че 85% от мъжете над 14-годишна възраст са работели. За сравнение днес работещи са 69% от мъжете над 16 години. В този период заводите активно въвеждат перфокартите, което ни дава възможност да научим, че в производствения сектор е господствала 55-часовата седмица, която е с 10% по-дълга от средната работна седмица в днешни дни. С шокиращите 61 смъртни случая на всеки 100 хиляди работника работното място от началото на миналия век е 30 пъти по-опасно от това днес.
– За жените: Жените са работели рядко, в повечето случаи са били наемани за учителки в начален и гимназиален курс. Причината да са предпочитани за такива длъжности не се е кореняла в по-високата им способност към емпатия, а във факта, че са били много по-лесно манипулируеми от работодателите си и са работели за много по-малко пари от мъжете в професията.
– За възрастните: Малцината, които са доживявали до старини, са стигали до крайна бедност. Положението на старите хора преди въвеждането на пенсионното осигуряване е толкова лошо, че остаряването е било повод за отчаяние, а не за удовлетворение. В индустриалната икономика не е имало място за стари хора.
Хранителните навици са били много различни
Трудно е да си представим време, в което американската закуска не е включвала топло мляко със зърнена закуска. И макар началото на миналия век да е времето, в което на пазара за първи път се появяват продукти като овесени ядки и корнфлейкс, цените на тези храни са били толкова високи, че средният американец е харчел 1/3 от доходите се си за храна – 2 пъти повече отколкото харчи днес.
Диетата на американеца е включвала почти равни количества мас и пилешко – нещо, което драстично се е променило за 100 години. Уви, днес маста е заменена от друга, дори по-опасна храна – захарта, чиято консумация е скочила почти двойно за същия период.
Пренаселените американски домове
В началото на миналия век, подмамени от възможностите за работа в индустриалните центрове на Америка, много семейства изоставят фермерския живот и се местят в градовете. Тази миграция е свързана с много промени в динамиката на семейния живот. В тесните пространства на градските къщи практически не съществува възможността за усамотяване. Обикновено и напълно в нормата за времето е съжителството на три поколения под един покрив. Много малко семейства могат да си позволят да живеят отделно от родителите си, децата остават в родния си дом до сватбата, разводи почти няма, а овдовелият родител обикновено се премества при най-голямото от децата си.
Притежаването на собствен дом е рядкост, рентиерите са 4 пъти повече, отколкото са днес, когато собствениците на жилища са 60%.
На фона на пренаселените си домове жените в началото на 20-и век раждат средно по три деца. Многодетството е имало икономическото предимство на допълнителната работна ръка, но всъщност основната причина за него е била високата детска смъртност. През този период естественото раждане се е случвало изключително само в дома – цели 87% от всички раждания. Детската смъртност при раждане е била висока, както и смъртността през първата година на живота.
Америка – нация от младежи без концепция за тийнеджърство
През 1915 г. от 100 млн. население повече от половината е под 25 годишна възраст. За 100 години популацията се е увеличила до 300 млн., но делът на хората под 25 години се е смалил до 1/3.
В началото на 20-и век думата тийнейджър не е съществувала или поне не се е употребявала като термин. В периода на индустриализацията, когато децата са били принуждавани да работят от 14-ата си година, се заражда и движението за правото на децата на образование. Именно елиминирането на детския труд и превръщането на средното образование в задължение дава възможност на младежите да се събират извън дома и семейството, да формират свои обичаи и език и да се самообособят в субкултура. Нещо, което едва ли щеше да се случи, ако бяха прекарали младежките си години работейки във ферми или във фабрики.
Втори ключов елемент във формирането на явлението „тийнейджър“ е създаването на автомобила. До неговото въвеждане в обществения живот идеята за „среща“ се е изразявала в лек разговор с родителите на момичето и гостуване на семейната ѝ вечеря. Но колите са успели да откъснат романтиката от некомфортните разговори с любопитни роднини. В общи линии, почти всичко, което хората възприемат за естествено на една среща, е станало възможно благодарение на автомобилите. Знаково е дори съществуването на песен по темата – става дума за „Keep Away From The Fellow Who Owns An Automobile” на Коул Портър, която всъщност обяснява добре страховете на родителите на младите момичета от тогавашните буйни момчета.
Въпреки появата на автомобила, финансовият недоимък е принуждавал средностатистическия американец да се придържа към класически за онова време методи на придвижване. Преди 100 години половината от семействата в Америка все още са живеели във ферми, което означавало, че обикновено работата се намирала на една разходка разстояние. Много от работниците във фабриките също живеели достатъчно близо до работата си, за да стигат до нея пеш. Тези, които можели да си го позволят, все още ползвали конете си.
Стил и музика
Глобализацията драматично е понижила цената на облеклото през последните няколко десетилетия. Преди обаче САЩ да изнесат производството на текстил към Азия и Мексико, американците трябвало да плащат изключително висока цена, за да бъдат елегантни. В днешно време типичният консуматор отделя 3% от бюджета си за облекло. През 1915 г. процентите са били 13. Дори най-носталгично настроените модни експерти трябва да признаят, че преди 100 години стилът е бил изключително монотонен. Повечето мъже носели сини вълнени костюми на работа, които често използвали и в свободното си време. Жените изключително често носели поли, чиято дължина варирала от социалната обстановка (дължината на полите се скъсявала, когато платове трябвало да бъдат отделяни за война).
Много от техническите предмети от бита, с които сме свикнали днес, са били изключителна рядкост в началото на 20-и век. Само 30% от американците притежавали телефон, по-малко от 20% притежавали фурна. Само изключително богатите разполагали с хладилници, а единици били тези, които са се наслаждавали на звуците на радиото. За 60 години пералните, сушилните, климатиците и телевизорите ще се превърнат в задължително елементи на всяко домакинство. Но през 1915 г. те все още не са съществували. Вместо това най-популярният медиен продукт на това време са били механичното пиано и фонографът.
