Девет пъти републикански шампион на България, сребърен медалист от европейско първенство. Всичко това oбаче не е достатъчно и състезателят по таекуондо Йордан Колев, на 19 години, е принуден да търси начини за всекидневното си оцеляване. И за да спести от заделените пари от семейния бюджет за Европейското първенство в Мюнхен, се налага да спи на една от гарите в германския град.
Талантливият състезател по таекуондо ще продава мартеници в центъра на София в опит да изкара някой и друг лев за семейния бюджет вместо да провежда нормален тренировъчен процес. Още повече, че се опитва да намери средства за участие на престижното световно състезание за Купата на президента в Бон, Германия през април.
Йордан признава, че е пращал над 150 мейла с молба за спонсорство до различни фирми, но отговор получава едва от 11. При това с едно и също съдържание: че нямат възможност да го подпомогнат. Все пак, младият спортист получава еднократно 500 лв. от строителна фирма, всичко останало е от семейния бюджет.
След като новината се разпространи по медиите, от Министерството на спорта реагираха мигновено, като стана ясно, че федерацията по таекуондо изобщо не е включила талантливия състезател в списъка за финансиране. А по принцип за целогодишна подготовка на Йордан са нужни 5000 лева – сума, която е нищо в сравнение с парите, които се изливат във футбола и потъват като в „черна дупка“.
„ММС финансира спорните федерации, които отговарят на определени критерии, след подадени от тях проекти. Ангажимент на федерациите е да отпускат средства за подготовка и състезания на техните картотекирани спортисти, за които е поискано финансиране в подадените проекти. През 2015 г. Българската федерация по Таекуондо (WTF) не е включила Йордан Колев в проекта, с който е кандидатствала за финансиране пред ММС и не е поискала средства за него“, се казва в официално прес съобщение от министерството.
„След спечеления от Йордан Колев през 2015 г. сребърен медал на Европейското първенство за младежи и девойки до 21 години в Букурещ се предвижда Колев да бъде подпомогнат по Програма за развитие на спорта за високи постижения за 2016 г. с 8000 лв. за подготовка и възстановяване и 4800 лв. месечни средства. На утвърдените спортисти по програмата се предоставя финансиране и за участия в състезанията от международния спортен календар, както и за закупуване на спортна екипировка“, се казва още от прес съобщението на ММС.
Дано, защото ще е жалко талантлив шампион като Йордан, с шанс за класиране на Олимпийските игри в Рио, да спи по гарите преди важно състезание.
Шампион с баничка на ден
Не по-малко тежка е борбата за оцеляване, която води 23-годишният национал по лека атлетика Йордан Петров. Златните отличия и купи, които печели, са само бляскавата част от живота му.
Домът му се намира в покрайнините на 100-хилядния град Добрич, а до него се стига през улици, които повече приличат на разорани ниви. Спираме пред тухлена къща, от която е останала само една стая. Половината се е разпаднала, а оцелялата част всеки момент ще се срути над главата му. Външна тръба, през която тече вода, е единственият източник за пиене. Лекоатлетът побутва дървената врата на дома си, която не се заключва. Вътре има четири легла и една печка, в която горят дърва, разказва репортаж на вестник „България днес“.
„Ето така живея, голяма мизерия е. Не се срамувам от живота си, защото не съм крал. Без ток съм от 5 месеца, а на ден ям по една баничка, защото нямам пари“, признава Данчо. Той е десетото от общо 13 деца. Майка му е починала преди година. Не помни баща си, тъй като той ги напуснал, докато бъдещата звезда на атлетиката ни е бил съвсем малък, пише в репортажа си „България днес“.
Маратонки за детето-чудо
Тежко начало маркира и кариерата на детето-чудо в българската лека атлетика – Лиляна Георгиева. Тя е родена, за да тича. В това са категорични всички специалисти, които работят с нея. Талантът на Лили се проявява въпреки тежката й житейска история.
Тя живее в Дом за деца, лишени от родителски грижи, тъй като не получава такива в семейството си в родното село Градина. Преди повече от пет години Атанас Барев прави и невъзможното, за да осигури по-добри условия за живот на момичето.
Лили е настанена в дом „Мария-Луиза“ в Пловдив, а възпитателят е този, който пръв открива таланта й. Следва среща с треньора Радмила Станкович, която се оказва съдбоносна.
Лили тренира едва от пет години, но вече има три национални рекорда (на 800 м, както и на 3000 м на открито и в зала). Постижението на 800 м подобрява не къде да е, а по време на младежкия олимпийски фестивал, който през миналата година се проведе в Грузия.
След като впечатлява всички с рекорда си на 3000 м, когато е само в осми клас в Спортното училище в Пловдив, всички й предричат звездно бъдеще. За целта обаче са и необходими маратонки 38-и номер, без значение от марката. И ги получава като дарение… след като новината за нейния талант стана достояние на медиите в държавата.
В България е така. Тъжно, но факт. Факт, но тъжно.
За лошите условия, в които са принудени да тренират шампионите и талантите в различните спортове във Видин може да си припомните с галерията „Портретите на срама“ на фотографа Ивайло Петров.
