Отдавна издателства като Putumayo (говорили сме си за тях и тук) и автори като Боби Макферин разработват темата. Putumayo имат цяла поредица, където джазът присъства в актуалното си многообразие, включително и с концерти пред детска аудитория:
Подобен подход има и Хосе-Луис Монтон с проекта си Flamenco Kids, където фламенко теми се пеят в джаз-идиом от деца, а естетиката на клиповете им е завладяваща. По коледните празници ви пускахме и Flamenquillos, където игрите с животните, думите и ритмите бяха в същия закачлив тон:
Боби Макферин е от творците, които обичат да експериментират с детската публика, включвайки я в импровизациите си в доста по напреднало от обикновеното припяване на хоруса, присъщо на повечето звезди, сигурни, че аудиторията им знае текстове наизуст. Освен това Боби прави открити майсторски класове с деца, които са ненадминати:
Ученето е далеч по-приятно в музикална среда, песни за азбуката освен Боби прави и Влада Томова, въпреки че нейната е по-близка до традиционните детски песнички, отколкото до импровизациите, присъщи в близка степен на децата и на джазмените.
От дълги години и Венци Благоев посвещава съботните си предиобеди на джазиране с деца. А едни от любимите ми фестивали или включват всяка година специални представления за деца над 6 месеца (Jazz sous les pommiers), или като Gaume jazz правят едноседмични стажове, след които хлапетата свирят на откриването на фестивала:
Виртуозните импровизации, разбира се, са основният притегателен център в джаза за необременените уши и очи. Но както Макферин се обръща към децата по време на едно от упражненията си, „импровизацията е само директно предаване на емоцията“ и какво по-хубаво от развиването от най-крехка възраст на усета и съответния порив към свободата, чието музикално изражение, надживяло дори и своите прокламирани наследници, безспорно е джазът. Така стигаме до трите главни причини да предлагате на децата си повече джаз, отколкото комерс:
- Джазът е радостта от импровизацията в живота. „Грешете смело“, както импровизаторът-джазмен Уолтър Томсън се обръща към сайдмените си в приключението soundpainting, завладяващо все повече света на свободното образование.
- Джазът е виталност, радост от момента и пълното му отдаване без фрустрациите на миналото и страховете от бъдещето. Включително приспивните песни от цял свят и джаз-пиесите, посветени на децата на авторите им (Children songs на Чик Кърия). Всичко, което се случва, е възможно!
- Джазът еволюира непрекъснато. Не само в едно парче промените на настроенията, мелодията и ритъма са нещо „нормално“ – стиловете, на които той дава начало в края на краищата се абсорбират в днешните му форми, наричани условно от нас Джаzz+.
