Ужасната новина сполетя България ден преди 14-ти февруари, когато у нас почитаме Трифон Зарезан. Един от традиционните и чисто български празници, който през 2016-а година обаче ще запомним с не толкова празнични чувства.
24 часа по-рано България загуби най-известния си Трифон, след като един от героите от незабравимото американско лято на 94-та си отиде след масивен инфаркт. При това само няколко месеца, след като навърши 50 години.
Трифон Иванов бе не просто един от футболните национали, които прославиха България с подвизите си в САЩ през 1994 г. Той бе един от най-добрите защитници, които футболът ни е имал за всички времена. Човек, който плашеше най-добрите нападатели само с превърналия се в негова запазена марка външен вид. За качествата му говорят и многобройните трофеи в колекцията му.
Легендарният №3 не само бранеше задното поле като истински лъв, а и е автор на 5 гола с националната фланелка, някои от които – повече от решителни, като този срещу Русия, класирал България на Световното първенство във Франция през 1998 г.
Туньо, както го наричаха приятели, съотборници и фенове, започва кариерата си в Етър (Велико Търново), на 31 км от мястото, където се ражда – в село Горна Липница. След като става шампион с „Виолетовите“ от старата столица (единствена титла за клуба), преминава в ЦСКА, където добавя още две титли във визитката си. Оттам поема из Европа, като първо играе за испанския Реал Бетис (Севиля), след това в Швейцария (Ньошател Ксамакс), за да стигне до австрийския гранд Рапид (Виена), с който играе финал в турнира за КНК (Купата на носителите на национални купи – надпревара, която вече не съществува).
Каквото и да се каже за Трифон, все ще е малко. Още повече, че на неговия имен ден той повече няма да е сред нас. А преди необратимото да се случи в събота сутринта той споделил на приятелката си в къщата им в село Самоводене, че трябва да се подготвят за празника и да почерпи от най-хубавите си вина своите приятели…
Уви, това няма да се случи, а за всички българи днешният празник няма да бъде същият. Защото Трифон Иванов бе от хората, които всички харесваха. Играч, който оставяше сърцето си на терена, а за разлика от други, след края на кариерата си не се компрометира в бедствието, което връхлетя българския футбол.
„Когато Златното поколение започне да си отива физически, чувството за безнадеждност боли повече“, твърди послание от социалната мрежа Фейсбук, което ни кара още повече да се замислим. Къде са днес наследниците на Трифон Иванов и останалите от Пеневата чета? Къде е българският футбол и спорт като цяло?
Все въпроси и малко отговори. И за огромно съжаление един от тях има отговор, а именно – че най-големият Трифон на България вече го няма. Прекалено рано, но горчивината няма да отмине. И малко или много, виното на днешния ден ще горчи.
Трифоне, почивай в мир и дано душата ти намери по-добро място горе на небето…
