Пловдивският митрополит Николай се обяви срещу йогата у нас. Още миналата година той нарече източното учение „ерес“. На 12 февруари владиката пък кани пловдивчани на премиерата на книгата „Йога – път към мрака“ с автор богослова Дарин Алексиев.
След като плъзна тази новина за пореден път се зачудих защо представители на българската православна църква, особено в лицето на дядо Николай, все водят някакви битки срещу нещо. Защо от тях винаги идва размахване на пръст, анатемосване и желание да те накарат да се чувстваш виновен и грешен?
Но „неговата борба“ ме засяга и лично, защото и аз практикувам йога. Явно сериозно съм загазила… Понеже се движа, правя полезни за тялото ми упражнения, прилагам дихателни техники и намирам отдушник от ежедневното напрежение и стрес. Дам, това ме прави много грешна – че една източна практика ме кара да се чувствам добре.
През годините на личното ми израстване не станах свидетел на истинската функция на църквата – да подава ръка, да бъде притегателен център за хората в беда, да бъде съпричастна към проблемите на обществото и да се опитва да ги решава. С малки изключения. Човешки.
Видях разцепление, видях тъмно минало, видях изключително нагли по естеството си материални придобивки, видях заклеймяване.
Тези равносметки не ми пречат да съм вярващ човек, защото човек трябва да вярва. Това е личното спасение. Но въпросите по-горе остават. Както и някои други лични отговори.
Разбира се, йога е философия. Всеки взима от нея това, което иска. Нищо не се налага и не пречи на всички други вярвания и отношения към света. Йога е свобода.
Няма как да присъствам на представянето на въпросната книга в Пловдив, за да разбера с какво толкова съгрешавам. Сигурна съм, че поддръжниците на пловдивския митрополит имат много аргументи в защита на мрачната си теза.
Сега, докато пиша този неоправдателен текст, понеже днес е четвъртък и отново ще отида на йога с огромно удоволствие, се сещам и за думите на Майка Тереза: „Никога не бих участвала в митинг ПРОТИВ войната… но ако има демонстрация ЗА мира – поканете ме!“
Дано поне веднъж една добронамерена и важна кауза дойде от български духовници. Тогава и аз бих станала част от нея.
