Така, ето какво се случва. Получавам пристъп на хипертония и веднага сядам зад компютъра – отварям вездесъщия форум на bgmama и започвам да чета. Вярно, буквите малко ми се мержелеят и ръцете ми треперят, но нищо – знам, че спасението ми 100% е там, няма как да не е, казвали са ми, че цялата мъдрост на света е на това място.
Една лелка (не е госпожа, а лелка, убеден съм, нека не спорим) със съмнителен ник съветва: „Изяжте един стрък праз лук непосредствено или по време на кризата“ – е, малко съм изпуснал момента, някак не успях да усетя кога аджеба ще вдигна кръвно, ама нищо. Моментално вадя лука и започвам да ям съсредоточено. Още една рецепта: яжте всички ястие с извънредно количество чубрица. Няма как, намирам пакета с ронена чубрица и си изсипвам доволно количество в устата. Започвам да дъвча и преглъщам с вода. Малко е странно след праза, но няма начин. Продължавам да чета форума.
Друга рецепта – кисело мляко с две лъжици канела. Отварям кофичката, слагам канелата и започвам да ям, става все по-гадно на вкус. Пия още вода, за да не повърна, справям се. Сърцебиенето ми не намалява, горещо ми е и някак ми става замъглено. Решавам, че трябва да продължа с терапията – все пак това е най-великият форум на света, там знаят какво да правя. Чета надолу.
Трета лелка съветва: пак кисело мляко, ама с лъжици чубрица. Викам си, дали да не сложа и канела. Сипвам всичко в една купа и ям бързо, няма резултат.
Четвърта лелка казва да се дъвчат листа от индрише. Ставам. Обирам всичко от саксийните цветя на терасата и дъвча бясно. Става ми още по-зле. Взимам лука, който по случайност е чакал дни да стане част от салатата ми, и започвам да го хрупам. Държа го с две ръце, гледам празно в монитора и дъвча с маниакално изражение. Ще те победя, гадно високо кръвно, ние с форума ще те победим!
После тичам пак към хладилника, вадя още мляко, слагам лъжиците канела и чубрица, бъркам съсредоточено, но не спирам да дъвча лука. А, идеално – по-добре ми става сякаш. Малко, ама по-добре. По-добре, ама малко.
Тътрузя крака към терасата. Фиксирам още една саксия с индрише на съседния балкон и се протягам максимално. Късам няколко листа, дори не си правя труда да ги мия – задъвквам индришето, докато мезя с киселото мляко. Ммм, усещам как кръвното ми ей-сега, неминуемо ще падне, няма как да не падне. Ето, ето, почти е паднало. Падам преди него на леглото и заспивам – така, както съм си по пижама и халат.
Веднага започвам да сънувам. Някаква лелка с тениска на bgmama ми се кара за нещо, но ми говори на измислен език и не я разбирам. Вдигам рамене, но тя продължава да ми говори. Казвам ѝ, че наистина не схващам какво ми казва, тя повишава тон. Започвам да крещя и аз – крещя, тя крещи и усещам, че пак вдигам кръвно. Главата ми тупти, в устата ми има вкус на канела и май на лук, отврат е, а жената продължава да вика. Не мога да издържа – лягам и моментално заспивам.
В съня си отварям онзи форум и виждам, че трябва да пия много домашна ракия, за да ми се нормализира кръвното. Пия, пия много, пресушавам половин бутилка на два екса. Спирам и усещам, че съм много пиян. Отново заспивам.
На сутринта се будя и съм с главобол и всичко останало – явно като пия насън, имам съвсем реален махмурлук. Ставам бавно и отивам до хладилника. И тогава разбирам, че нямам кисело мляко заради снощната рецепта и не мога да си направя айрян.
