Стъпка по стъпка – така се превежда името на последния албум на тромпетиста Ерик Трюфа(з), обявен в края на миналия век за новия Майлз Дейвис.
Познанството ни е от началото на този век от белгийския Гом джаз, имах удоволствието и да открия концерта му в София през 2003-а, когато Джаз+ честваше десетата си годишнина.
Затова никак не съм изненадан с продължаващите му и през 2016-а търсения в електро и уърлд звучностите, които са му присъщи още с първите албуми Out of a dream (97), The Down (98), Bending new corners (99). Само напомням, че работата му с отлични рапъри и бийтбоксъри като Ниа, Зигфрид, Слай Джонсън са докарвали към новия джаз традиционната си публика. Подобно е отношението му и към т.н. етно/уърлд музиканти като суфи-певеца Мунир Труди и гуруто на таблата Талвин Сингх. За разкош от време на време с Ерик работят и вокалисти – от новоизгряващите джаз дами Софи Хунгер и Ана Аарон до ветерана-круунър Кристоф. Географията само в заглавията на специалните му проекти ни разхожда от Бенарес до Архангелск и от Париж до Мексико.
Акцентът в сегашния му опус Doni Doni е отчасти малийски. Такъв е произходът на гостите му, въпреки че признанието си и двамата получават във Франция, където са удостоени съответно в 2009-а и в 201-а и 2013-а с най-престижното отличие Victoire de la musique. Това са известната дори и тук Рокиа Траоре, която припява чувствено в първата част на заглавното парче и в още две. Подобно е и присъствието на дългогодишния приятел на Ерик, рапъра Оксмо Пучино, който освен в едната част на заглавното парче солира и в бонус трака, изведен като първи сингъл.
Останалите музиканти в квартета на Ерик с леки промени продължават линията на първоначалния му състав, като преди десет години клавиристът му Патрик Мюлер бе заменен от тонрежисьора им Беноа Корбо(з), а от този албум ударните са на младока Артюр Натек, перкусионист и на Тигран Хамасян. За отбелязване е и решението месец и нещо преди официалната премиера дискът да бъде изсвирен концертно, като записът е все още достъпен като подкаст в канала на френската обществена телевизия:
https://youtu.be/UBW0VSdjXr0
Възможността за първо интегрално слушане тук ви оставя свободата да приемете или не едно от определенията за Трюфа(з), с което започнахме. Лично за мен и сега Ерик, колкото и да се доближава до Майлз като звук и търсещ дух, си остава европейски джазмен, който заедно със сардинеца Паоло Фрезу и норвежеца Нилс -Петер Мьолвер дават усещането за трансглобална идентичност без ъндърграунд претенции. Просто джазът понякога е и слънчев.
