Сагата около диверсификацията на доставките на газ в България се заплете още повече след провала на „Южен поток“. Заговори се за балкански хъб на българска територия, за изграждане на интерконекторни връзки с Турция и Гърция, дори за проучване на български находища. Видим резултат обаче няма. Пътищата на природния газ към региона, в частност България, остават добре замаскирани зад политическата реторика.
В интервю на Миглена Иванова от Радио България руският анализатор Евгений Сатановски коментира ситуацията около спрения газов проект.
Как оценявате българо-руските отношения днес? Наистина, през последните години те са доста сложни и в известна степен приличат на тангото – една крачка напред, две назад. И все пак?
Нямам представа. Това е български проблем. Русия не е разваляла отношенията си с България. Българските управляващи са тези, които направиха всичко възможно, за да ги развалят.
Как тълкувате ситуацията около проекта „Южен поток”?
Никак не я тълкувам. Не се занимавам с тълкуване, с това се занимават врачките. Проектът „Южен поток” беше спрян заради позицията на България. Българските управляващи, както винаги, загърбиха интересите на собствената си страна и изиграха ролята на инструмент за упражняване на натиск върху Русия от страна на европейските чиновници, които имат интерес от спирането на проекта. А ако управляващите на една страна се държат като инструмент, за какво може да се говори с тях?
В медиите се появиха разнопосочни сигнали за това дали ще има или няма да има „Южен поток”, дали ще се реализира, но в съкратен вариант. Народът казва, че „няма дим без огън”. Може би нещо се крие зад тази противоречива информация?
След въвеждането на санкциите, след като България направи всичко, за да попречи на газовите доставки за Европа, лично аз не бих се учудил, ако изобщо спрем кранчето към Европа. Но това не ме интересува. Единственото, за което наистина ме боли, това са руснаците, които загинаха в боевете при Шипка и Плевен, за да я има България на картата. Може би, ако днес България беше част от Турция, щеше да се чувства по-добре. Тъй като поведението на България към Русия и през Първата, и през Втората световна война показа, че Русия напразно е воювала, за да я има България. Останалото няма значение.
Искате да кажете, че дружбата между България и Русия е мит?
Приказките за дружбата между България и Русия са лъжа. България показва това вече няколко десетилетия. Винаги, когато Русия е имала нужда, България е действала срещу нея. За каква дружба става дума, ако страната ви обявява война?
А как се отнасят днес към България обикновените руснаци? Изпитват ли носталгия по някогашните топли отношения между нашите две страни?
Ако съдим по резултатите, нямаме топли отношения. За каква носталгия можем да говорим, за какви топли отношения, ако България за пореден път предаде Русия?
Не Ви питам за политиците, а за обикновените хора.
Обикновените хора много ясно реагират на това, което става в двустранните отношения. Политиците също са обикновени хора. Когато българите си избират политиците, явно имат своите цели. Ами, нека да продължават да преследват целите си. Не знам за какъв рестарт на „Южен поток” можем да говорим. Не знам също и какво би трябвало да направи България, за да възвърне доверието към себе си. На този етап тя демонстрира максимална неспособност да бъде държава, на която може да й се има доверие. Това е положението.
