Телевизорът е в едно ъгълче отляво, доста прикрито. А карината е една и съща – на екрана се вижда играч в гръб, който се подготвя да изпълни тъч. Очите на младите монаси-будисти са насочени върху този с №16, който ще хвърля топката. Намираме се в едно кафе покрай езерото Инле в Мианмар (бившата държава Бирма). Зад обектива е Алесандро Чинкуе, италиански фотограф, който направи репортаж за една от най-завладяващите части от Далечния Изток. Снимките му се появиха на официалния сайт на Манчестър Юнайтед заедно с негово интервю. Измежду останалите всекидневни моменти, които той запечатва, има една току-що изпрана кърпа за ръце на „червените дяволи“, която е просната да се суши заедно с монашеските одежди, традиционното облекло на местните монаси.
„Веднъж след вечеря, обикаляйки из това пустинно място, попаднах в кафето, привлечен от виковете“, разказва Чинкуе. „И веднага щом влязох, забелязах, че заведението е пълно с млади будисти монаси между 6 и 20 години. Така реших да изгледам мача заедно с тях. Бях единственият чужденец, но това не бе проблем нито за мен, нито за тях. Посещавайки манастирите, вече бях забелязал, че знамената на Манчестър Юнайтед са често срещани и това, че открих монасите в заведението, само потвърди приятното ми усещане. Впрочем, в Мианмар футбола се следи доста – за местните това е прозореца към западния свят, връзката между различните култури, а Манчестър е страстта, която ги обединява. В манастирите, тъй като местата са бедни, нямат на разположение телевизори и така се събират, за да гледат мачовете и да обменят опит. Обикновено си лягат в 19:00 ч, но когато има мач, се гледа мача. И за мен футболът трябва да бъде точно това – връзка между народите. Това е футболът, който обичам, а не този, който се консумира сам пред телевизора. Величието на Манчестър Юнайтед, който в този случай е претекстът всички заедно да гледат мач вечерно време след работа, молитви и пътувания“, допълва разказа си италианският фотограф. „Футболът има доста последователи в Мианмар. Много повече например от съседна Индия, където крикетът е основният спорт“, допълва журналистът.
„Когато млад човек реши да постъпи в манастира, получава само някои принадлежности, като бръснач, с който да обръсне главата си, както и традиционната червено-лилава туника, купа, с която да събира дарения, сапун и чифт сандали. И някои имат знамена на Манчстър Юнайтед, като сами разбирате каква е страстта им, след като са отделили от малкото, с което разполагат, за да се сдобият с флаг“, завършва разказа си Алесандро Чинкуе.
