По едно и също време се появи колекцията с ремастеризирани записи от първите години на преждевременно напусналия ни глас на фламенкото Енрике Моренте (за него – следващия път) и дебютният соло албум на по-малката му дъщеря, Солеа с възможност за интегрално първо слушане сега. Солеа участва в последните албуми на баща си, както и в тези на сестра си, Естрея. Заглавието на нейния опус Tendra que haber un camino („Би трябвало да има път“) е на парче, с което преди години една от съпровождащите я сега групи, Los Planetas отдава почит на Енрике Моренте, включвайки гласа му.
Енрике дълго време не иска Солеа да влезе цялостно в музиката – мечтата му е да я види в университет. Сега тя е дипломиран филолог, а подходът й към диска някои испански колеги определят като „превод“, но не забравяме, че един от синонимите на преводач е интерпретатор. Оттам до италианското traduttore traditore (преводач=предател) или френското съответствие les belles infidelles (красиви неверници) има само една крачка.
Дали Солеа е пристъпила невидимата граница на бащиното присъствие (отсъствие)? Най-лесното би било да продължи започнатия с него проект, да се опита да бъде cantaora като сестра си, но нямаше да е тя. И нямаше да е в стила на Моренте, дръзнал да се опълчи на пуристите във фламенкото смесвайки само в един албум (Омега) рок, Ленърд Коен и български гласове (един от предишните проекти на сегашния участник в Еструна и сайдмен на Боби Макферин, проф.Георги Петков).
Две композиции, невлезли в тогавашната Омега, сега се изпълняват от Солеа със същия „вкус на времето“ (инди-рокът си е инди-рок), отново текстове и на Коен, но и на Мачадо, бек (лийд?) вокали на сестра й Естрея – наистина, в един от дуетите им не можеш да разбереш кога коя от двете пее, авторско парче в две версии, включително акустичен джаз („със сигурност жанрът, който ми дава най-много“, както признава Солеа за „Ел Мундо“). Родена на кръстопътя между фламенкото и рока – баща й нарочно го е оставил по-скоро като кръгово, отколкото като две нива или не дай боже, на светофар, Солеа нито прави déjà vu, нито е has been, нито оригиналничи за чужда сметка. А еволюцията й от времето, когато за нуждите на ТВ шоу прави злополучна версия на Малкия виенски валс на Коен е повече от видима.
https://youtu.be/dVhsFzBXMEk
