Старателно прикривано в дебата за човешкия фактор в климатичните промени, месопроизводството в действителност е един от най-големите виновници за увеличаващите се въглеродни емисии в световен план. И макар цифрите да варират в зависимост от взетите под внимание фактори, според доклада на ООН за климатичните промени животновъдството и съпътстващите го агрикултурни промени са отговорни за 20-25% от глобалното затопляне.
Като индустрия с най-голям принос за тази цифра учените от Чатъм Хаус (Кралски институт за международни отношения) сочат животновъдството с неговите 14.6% от глобалните въглеродни емисии, равни на емисиите от всички превозни средства на планетата.
Според изследване на института, публикувано миналата седмица, промотирането на диети с понижена консумация на месо е една от важните стъпки в борбата срещу глобалното затопляне. Включването на проблема с консумацията на месо в обсъждането на климатичните промени е вече наложително, но липсата на обществен натиск по темата дава възможност на правителствата да избягват полемиките и да се оставят на инерцията, твърдят анализаторите. Засега на фермерите се гледа като на потенциални жертви на климатичните промени, макар техният принос към проблема да е неоспорим. „Проучването ни показа, че по-голяма част от обществото не разпознава животновъдството като фактор за повишените въглеродни емисии“, твърди Лора Уелсли, съавтор на доклада от Чатъм Хаус.
Нито един от плановете за намаляване на въглеродните емисии предложени на срещата в Париж не включва програма за намаляване на консумацията на месо. Правителствата отказват да се намесят в хранителните навици на гражданите си от страх да не загубят подкрепата им. Голямата разлика между селското стопанство и другите сектори, отговорни за глобалното затопляне е химическият произход на неговите емисии. Енергетиката, транспортът, строителния сектор отделят въглероден диоксид като резултат от изгарянето на изкопаеми горива. Селското стопанство също произвежда голямо количество въглеродни емисии. По приблизителна оценка, публикувана в ново проучване на Лукс Рисърч, за производството на 1 кг. говежди протеин се изискват 380 мегаджаула първична енергия, равни на 3 галона петрол.
Това, което поставя селското стопанство сред най-опасните за климата сектори, е производството на две други вещества – метан и диазотен оксид, познат още като „райски газ“, които имат много по-силен ефект върху атмосферата от въглеродния диоксид.
Най-голям производител на тези вещества е храносмилателната система на едрия рогат добитък. Метанът е продукт на вътрестомашната ферментация на тревата при добитъка. Една крава отделя по 100 кг. метан на година под формата на газове. Това се превръща в сериозно количество, когато се вземе предвид, че в света съществуват над 1.5 милиарда глави добитък. Кравешката тор отделя значителни количества метан и диазотен оксид, докато се разгражда. Резултатът е една трета от парниковите газове, произведени от целия сектор.
Сравнени с това, средният и дребният рогат добитък са доста по-малка заплаха за световния климат, тъй като техните храносмилателни системи отделят доста по-малък процент метан.
Според Амерканската агенцията за защита на околната среда има технически начини за намаляване на метановите емисии, които включват повишаване качеството на пасищата, отглеждане на по-продуктивен добитък и контролирано разграждане на кравешката тор.
Въпреки възможностите за ограничаване на вредното въздействие на селското стопанство върху глобалното затопляне, анализаторите от Чатъм Хаус са категорични, че е необходимо активно да се работи на държавно ниво за намаляване на потреблението на месни продукти. Миналия месец Световната здравна организация оповести, че консумацията на червено месо и месни полуфабрикати доказано причинява рак. Към днешна дата консумацията на месо и месни продукти в развитите страни е стигнала до плато. Но, макар цифрите да не се увеличават, обикновеният гражданин на индустриализирана държава консумира 2 пъти повече месо, отколкото е здравословно. Основната заплаха от нарастване на консумацията на месо обаче идва от развиващите се страни, особено от Китай, където повишената консумация на месни продукти е знак за повишен социален статус.
