Животът е гара за двама. Едни се разделят, други се срещат. Едни си отиват, други пристигат.
От нашата гара на 29 ноември около полунощ отпътува кинорежисьорът Елдар Рязанов – човекът, който направи живота ни в соца поне малко по-поносим и ни караше да се чувстваме поне за малко хора.
Рязанов беше певец на социалистическия реализъм. Не наужким, наистина. Но ако това смразяващо понятие, от което лъха сивота, закостенялост, скука и фалш, можеше само да ни отблъсква – и вчера, и днес, – то Рязанов беше светъл пример. В едно общество на еднакви сиви животи, еднакви сиви градове, еднакви блокове, еднакви улици и еднакви апартаменти той успяваше да ни накара да се почувстваме различни, значими, истински. Като Чаплин, той намираше смисъл в обикновения човек. И точно тези хора бяха героите в повечето му филми.
Погледът му беше хумористичен, незлоблив, дори състрадателен. Част от героите му бяха негодници, престъпници – и понякога се оказваше, че престъпникът е най-добрият и честен човек наоколо. Абсолютна художествена ерес в ония времена.
Сюжетите на майстора на „лирическата комедия”, както той сам определяше филмите си, бяха невероятни, често абсурдни – било поради невъзможността да се кажат и покажат някои неща директно в онези години, понеже биха противоречали на официалната догма, било че режисьорът хем искаше да похвали строя, за да е доволна цензурата, хем да ни покаже в какъв абсолютен абсурд живеем. И той беше гениален в това – като гениален е най-слабата възможна дума.
Ако животът беше справедлив, поне половин дузина от филмите му щяха да са окичени с „Оскар”. Много от тях и без това са избирани за филм на годината в читателски анкети в родината му навремето. По два от тях – „Карнавална нощ” и „Ирония на съдбата” – са снимани продължения, съотвено половин век (!) и 30 години по-късно, а по трети – „Служебен роман” – е направен римейк в наши дни. Рядък случай в съветското кино…
Елдар Рязанов е колос в киното – и не само в съветското. След епохата на немите филми няма друг световен режисьор, който да е оставил такава значима следа в жанра на комедията, освен може би Уди Алън, който, да е жив и здрав, тези дни по една ирония на съдбата навърши 80 години.
Шедьоври не е точната дума за повечето филми на Рязанов. Те са разтърсващи до дъно. Безумно смешни понякога, много, многи тъжни (почти винаги), те направо белязаха живота на онова поколение българи, което помни, че в петък вечер телевизията говореше на руски. Някои от тях дори не ни ги показаха (например „Гараж”, „За бедния хусар кажете добра дума” и тези след перестройката) – защото, оказва се, били твърде силно критични към онова време и властта се засягала.
Не познаваме и творчеството на Рязанов след разпада на СССР. Но добре, че са торентите – и добрите познания по руски език, който ги има. „Стари кранти” („Старые клячи”, 2000) ни показва стари прототипи на негови соц герои и тъжната им съдба в новото време… докато те не вземат живота си в свои ръце и не сътворят една мощна комедия в неподражаемо абсурден рязановски стил с безумен хумор и каскади.
Каскади? Да не забравяме, че Елдар Рязанов е човекът, който след успеха на “Пази се от aвтомобил” през 60-те, в началото на 70-те получава партийно поръчение да заснеме рекламен филм на тогава новопоявилата се кола “Лада/Жигули”. И той прави умопомрачителната комедия „Невероятните приключения на италианци в Русия” с потресващи не само за времето си снимачни трикове. Каскадите са дело на италианците в тази копродукция, но автомобилните преследвания са си запазена марка на Рязанов още от 60-те. Абсолютна класика в „Италианците…” обаче е сцената с кацащия аварийно сред колите на крайградската магистрала пътнически самолет и киселият катаджия, който го спира на кръстовището – за да минат децата от детската градина…
Елдар Рязанов отпътува от нашата гара, но докато ги има спомените ни и филмите му, нищо от онова време не е забравено. Повечто от значимите му ленти са качени целите легално от „Мосфилм” в YouTube и могат да се гледат безплатно, а субтитри можете да си намерите и сами.
Ето ви и една Топ-10 селекция на най-значимите му игрални филми. Ако решите да си направите един киномаратон с тях по празниците, това вероятно ще е най-хубавата Коледа в живота ви.
Карнавална нощ (1956)
Работници в Дома на културата подготвят весела и модерна забавна програма за посрещане на Нова година. Другарят Огурцов, изпълняващ длъжността директор на дома, не я харесва и иска да я замени с тържествен доклад. За негов ужас работниците успяват да го измамят чрез всякакви номера и да изпълнят всичките си предварително репетирани изпълнения. Мюзикълът с младата Людмила Гурченко продава над 48 милиона билета само в СССР в годината на премиерата си.
Пази се от автомобил (1966)
Сюжетът е базиран на популярна градска легенда от онези години. Застрахователен агент краде коли на хора с „нетрудови доходи” (подкупни, спекуланти, разхитители на социалистическата собственост), продава ги и превежда парите в домове за сираци. Героят на филма Деточкин става един своеобразен социалистически Робин Худ, въплъщаващ желанието на хората от онова време за социална справедливост. През 2007 г. по повод 80-годишнината на Елдар Рязанов в родния му гр. Самара е открит паметник на Деточкин.
Старци-разбойници (1971)
В милицията решават да пенсионират възрастен следовател под предлог, че последните 2 месеца не е разкрил нито едно престъпление, но всъщност защото имат заповед „отгоре” да назначат на мястото му свой човек. Следователят отказва и за да не го уволнят точно пред пенсия, той и друг негов възрастен приятел решават да измислят и осъществят „престъплението на века”. Следователят ще го разкрие и началниците ще се видят принудени да го оставят на работа. Обаче всичко пропада. Първо двамата открадват картина на Рембрандт от музея, но никой не забелязва това и те са принудени да я върнат… После решава да ограби съседката си инкасаторка, но по време на обира му прилошава и нещата стават катастрофални. Налага се следователят да си признае в милицията за престъплението, но началството отказва да му повярва. Накрая следователят (великият Юрий Никулин в ролята) арестува сам себе си…
Невероятните приключения на италианци в Русия (1973)
В римска болница умираща руска емигрантка съобщава на внучката си, че бягайки от революцията, е оставила огромно съкровище, скрито „под лъва” в Санкт Петербург/Ленинград. Всички присъстващи на признанието – внучката, болните от съседните легла, лекари и санитари, моментално хукват към СССР в търсене на богатството и се оказват на един самолет за Москва. По пътя за Ленинград всеки от тях всячески се опитва да отстрани конкуренцията, сеейки погром и разрушения след себе си. Но колко лъва има в Ленинград?
Копродукцията е дело на знаменития Дино де Лаурентис от италианска страна, който нарекъл първата версия на сценария „боклук” и заявил, че никой в Италия няма да гледа такава идиотщина. Депресираният Рязанов, седейки в римския хотел, обаче видял американската класика „Този луд, луд свят” и моментално решил да промени сюжета в същия дух, пародирайки пътем известни гангстерски клишета и други култови филми, към които има препратки в неговия. Филмът има над 50 милиона гледания само в СССР за годината на премиерата си.
Ирония на съдбата или Честита баня! (1975)
36-годишен московски ерген се напива брутално с приятелите си в обществена баня точно преди новогодишната нощ, в която под натиска на майка си се кани да направи предложение за брак на жена, която не обича. Напълно заляната компания по погрешка го качва на самолет за Ленинград, а изхвърленият на летището герой влиза в първото такси и диктува московския си адрес. Оказва се, че в Ленинград има улица със същото име, блок със същия номер, вход, етаж и апартамент. И даже ключът след кратка съпротива отключва вратата и цепеният от жесток махмурлук Лукашин влиза и се бухва в леглото, без въобще да подозира къде е. А няколко часа преди Нова година в жилището се прибира истинската му собственичка и намира в апаратамента си пиян чужд мъж.
Филмът е колосален шедьовър, гледан е от над 100 милиона зрители само при първото си излъчване по ТВ. Цитиран е от Леодид Брежнев в отчетния му доклад на 26-ия конгрес на КПСС като пример за липсата на разнообразие в строителството. По ирония на съдбата всъщност е заснет в два блока по експериментален проект, по който са построени само 3 сгради в целия СССР. На входа на двете от тях, в които са правени снимките, днес има паметни плочи. „Ирония на съдбата” има незаконен индийски римейк, от който авторите са се отказали да търсят правата си.
Служебен роман (1977)
40-годишен разведен служител не смогва да издържа с една заплата двете си деца. Приятел го съветва да поиска повишение в службата, където има свободен щат с по-висока заплата. Шефката му, 36-годишна стара мома, обаче го отрязва, защото смята, че той е неспособен и мързелив служител. Тогава приятелят му го съветва да започне да сваля въпросната шефка, за да получи повишението и, изпаднал в безизходица, нашият герой се съгласява…
Един филм за хора над 30 и дори над 40 години. И под тази възраст ще го разберете, но няма да го почувствате. Разликата между двете превръща филма в евъргрийн класика на ръба между мелодрамата и трагикомедията.
Гара за двама (1982)
На път от Москва за Алма Ата музикантът Платон слиза от влака на междинна гара, за да обядва. Храната е отвратителна и Платон става, без да я яде, но сервитьорката Вера иска той да я плати. Поради скандала Платон изпуска влака си и има многобройни премеждия с Вера на гарата, в резултат на които му открадват паспорта. Той ще трябва да се обърне към МВР за паспорта, но това значи, че ще влезе в затвора. Жената на Платон е прегазила човек, а той заявил, че е бил зад волана, за да я спаси от присъда. В момента Платон е осъден условно и няма право да напуска Москва. Но той решава да посети болния си баща в Алма Ата, защото се опасява, че повече няма да го види жив след като му изтече присъдата. С изгубения паспорт Платон е нарушил присъдата си и тя става ефективна. Платон влиза в затвора… Един банален, кратък житейски сблъсък, който преобръща изоснови живота на двама души.
Жесток романс (1984)
Филмът е екранизация на пиесата на Александър Островски „Бесприданница”, а действието се развива в края на 19-и век. С него Елдар Рязанов прави опит да излезе от комедийния жанр, но получава унищожителни критики от кино-, театралните и литературните среди. Въпреки това, „Жесток романс” става поредният му филм, избран от зрителите за филм на годината в СССР.
Забравена мелодия за флейта (1987)
Филмът показва разликите в живота на съветските чиновници и простите обикновени хора в годините в края на съветската власт и разказва какво се случва, когато между представители на тези две класи възниква любов. Първоначално отхвърлен и забранен за снимане – също както „Пази се от автомобил” и други ленти на Рязанов – той е заснет след обявяването на политиката на гласност на Горбачов, поради което показва доста графично някои забранени дотогава теми: бюрокрацията на чиновниците от върхушката, секс, оскъдния бит на обикновените съветски граждани, мистика.
Стари кранти (2000)
Четири приятелки, останали самотни стари жени, опитват да се справят в новото време, в което трудно намират място. Едната от тях става жертва на мафията, която чрез измама й отнема апартамента с изглед към Кремъл и я изхвърля на улицата. Тогава приятелките решават да й помогнат и да възстановят справедливостта. Типична за Елдар Рязанов абсурдна и ексцентрична трагикомедия, преминаваща от смях в сълзи.
