„Опасностите на руските нискотарифни самолети“ – Черепът: „Трябваше да взема Ер Кокаин“.
В блиц интервю за Бинар застават трима карикатуристи – Валери Александров – Walex, Валентин Георгиев и Ивайло Цветков. Сгащваме ги „без молив“ дни след катастрофата на руския самолет в Синай и „с молив“ часове след ноемврийските атентати в Париж.
Що за провокация е „Шарли Ебдо“?
Комплексарщината да си известен. Расли-порасли без внимание в семейството и от там до тук – трудни деца, трудни карикатуристи. „Qui ressemble – ils assemble.“ – „Които си приличат, се привличат.“ – френска поговорка. Ще продължават да опитват докъде могат да стигнат с провокациите си, които асоциират със „свободата на словото и изявата“. Опияняват се сами от уникалното си безочие и нахалство. Нещо като Сидеров. По лекарско предписание медиите не трябва да коментират изявите им, да ги обсъждат и популяризират. Колко човека са надниквали в това списание и колко са привлечени от световните сайтове, медии и обсъждания? Бих популяризирал лозунга „С гръб към Ебдо“. Walex
Конкретно за карикатурата с падащите отломки от руския самолет съм на мнението на медиите – че е прекалено. Усеща се комерсиалния момент да се публикува брутален, провокативен хумор, който не винаги носи стойност или дълбок смисъл. Бях чул за френския седмичник, че след прословутата предходна скандална карикатура с пророка Мохамед е увеличил многократно тиража си. Няма лошо, но го прави с постни, грубовати и недодялани еднодневни послания. По принцип не съм и привърженик на карикатурата с текст, тъй като често в тези случаи тя просто се превръща в илюстративен материал.
Валентин Георгиев
И все пак – за същността на карикатурата?
Карикатурата е медиен инструмент, като всеки друг. С молив можеш да пишеш, а можеш и око да извадиш. Това също е допустимо, но кога? През дългите години на френско-британските войни карикатурата е била силно оръжие и от двете страни на фронта. Вестници, плакати, листовки с карикатури са осмивали най-вулгарно врага. Това е разсмивало войниците в окопите, народа в тила, повдигало е самочувствието на съответната страна. Унижаването на противника с полуистини и неистини, поднесени разбираемо и пикантно със средствата на това изобразително изкуство – карикатурата, при война е разбираемо и дори необходимо. Но не върви, когато се подиграваш с религии, било то с Папата, Корана или Пророка, с френски или чужди политици, с правото на избор на останалите хора по света и едновременно с това да се биеш в гърдите, че въплъщаваш свобода и демокрация. Показваните на страниците на „Шарли Ебдо“ задни части и прочее, средни и други пръсти по никакъв начин не ме насочват към идеите на Ренесанса, френските писатели, философи и строители на новото демократично общество. На фона на колосите на френската мисъл през вековете бих определил това издание като „Шарли Мердо“ (от фр. merde – фекалии) и повече не искам да загубя и минута от живота си, за да го обсъждам. Баба ми казваше, в стила на „Шарли“, „… ако видиш лайно, не се опитвай да го прескочиш – не го подритвай, не се опитвай да го почистиш, ще се изцапаш, не се заяждай с него… По най-бързия начин се отдалечи и го забрави, то само ще изсъхне!“ Walex
Ролята на карикатурата е, както казваха по времето на социализма, „да бичува недъзите на обществото“. Седмичникът за хумор и сатира „Пардон“ имаше девиз: „Ако не сме ви разсмели, поне не ви разплакахме“. По моему ролята на карикатурата е и да ни разсмива, и да ни разплаква, и да ни кара да мислим, само да не ни оставя равнодушни към нея.
Ивайло Цветков
Елитарно ли е изкуството на „преувеличението“?
Както всички видове изкуства, сътворени от човека, от каруцата до файтона, от наниз със зъби до диамантена огърлица, от пещерни рисунки до Джокондата и от карикатури до карикатури винаги е имало масово производство и елитарни произведения. Карикатурата плаши властимащите, защото е светкавица в тъмното и ги показва без бельо. Това изкуство се превръща в елитарно, когато медиите, собственост на властимащи, публикуват поръчкови карикатури или такава, сведени до битово ниво. Т.е. карикатурата бива обречена на минимален брой интелигентни зрители, които да я търсят в интернет, галерии или национални и международни конкурси и изложби. Свободата на печата определя дали е елитарна или не, а иначе всяка една карикатура запечатва частица от живота в пространствено-времевия континуум като „муха в кехлибар“. Walex
