Шведът Давид Бисмарк предлага бюлетина, с която хитрините в изборния ден и опашките за предаване на протоколи се свеждат до нула.
За всяка бюлетина списъкът е различен, защото имената са подредени на случаен принцип. С бюлетината гласоподавателят отива в стаичката за гласуване. Там той откъсва баркода срещу името на своя фаворит, а останалата част от бюлетината унищожава с шредер. Баркодът се сканира, изпраща се в централната база данни и същевременно се записва на някакъв цифров носител (хард диск, флаш памет, DVD) за проверка при необходимост. От секционната комисия поставят печат на гърба на листчето с баркода и го връщат на гласувалия. Печатът изключва възможността да бъдат запазени повече баркодове и впоследствие да се предявят претенции за неотчитане на подаден глас.
