ЧОУ „Проф. Николай Райнов“ по валдорфска методика на преподаване
Валдорфското училището е една алтернативна форма на основното образование, при която детето изпитва удоволствие от процеса на обучение.
Самият подход предполага децата да учат, защото искат да учат, а не защото ние настояваме те да го правят. Децата тук учат чрез игра, чрез преживяване, чрез личните си усещания и предпочитания. В обучението се наблюдава един постоянен творчески процес. Детето изразява себе си чрез ученето. Това беше и основният мотив да запиша дъщеря си тук, разказва гл.ас. д-р Екатерина Търпоманова, преподавател по езикознание в СУ „Св. Климент Охридски“.
Децата си носят храна от вкъщи, а не обядват чипсове и близалки.
Училището е целодневно – от 8 до 17 ч. Децата свободно развиват таланта си, без да им се казва какво е редно да бъде направено. Учениците сами чертаят на бели блокчета широчината и дължината на редовете, в които ще изписват буквите от азбуката. Странно е как не си даваме сметка, че дори в избора на тетрадки с широки и тесни редове се опитваме да рамкираме светоусещането на нашите деца за това кое е правилното и кое не. Все още помня как учителката в начален курс ми се караше, че ченгелчето на буквата е извън очертанията на тетрадката.
Децата не се оценяват чрез оценки. Основното, на което се опитват да ги научат, е че могат да се конкурират и да се сравняват единствено със себе, а не с другите деца. По този начин детето придобива самочувствие, че го хвалят за това, което притежава като талант, за неговите собствени постижения, и го мотивира, а не го отказва от ученето.
В часовете по творчество учениците работят с глина, плетат, шият, рисуват, пеят и свирят на различни инструменти. Екатерина разказа, че когато дъщеря й я види на двора на училището, надава вик и рязко отказва да си тръгне. „Това ми показва, че детето се чувства добре тук, че е на мястото си. Не иска да напуска тази среда и я предпочита пред домашната, което е рядкост в нашето съвремие.“
Във валдорфското училище стражари и апаши не е онлайн игра.
Детето се учи на социални умения, докато общува на двора, в пространството на училището. Неслучайно навън всички играят заедно – и децата от детската градина, и учениците от основен курс. Ежедневно те се сблъскват не само с различни по характер, но и с различни по възраст деца. Това, че си по-малък, не е предпоставка, че ще станеш жертва на по-големите, че ще бъдеш пренебрегван или ще се отнасят зле към теб. Напротив, тук всички си помагат. Ставала съм свидетел как по-голямо дете бута по-малко и се връща, за да провери дали не го е наранило. Това са естествени процеси, които децата научават, за да се чувстват добре заедно.
Резултатите от матурата за 4-ти клас доказват, че валдорфските ученици са конкурентоспособни на връстниците си от държавните училища. Световната практика показва, че децата, обучавани по тази методика, растат спокойни и самоуверени. „Имат едно спокойно отношение към самата състезателност на живота и не се невротизират от това, че някой е по-добър от тях, че нещата не са се случили както трябва.“
Дойдох, видях и си тръгнах, без да чуя децата да крещят истерично, да разцъкват по айфоните си и да се възприемат като блъскащи се колички.
