„Транстихоокеанското партньорство ще струва живота на хората. Договорът засилва монопола на фармацевтичните фирми и компрометира достъпа до лекарства във всичките 11 страни“ – коментира Питър Мейбардък, директор на Световната програма за достъп до лекарствата на Public Citizen.
На 5 октомври Австралия, Канада, Япония, Малайзия, Мексико, Перу, Виетнам, Чили, Сингапур, Нова Зеландия и Бруней се присъединиха към TPP (Транстихоокеанското партньорство). Най-спорната глава от договора е за Правата върху интелектуална собственост, които обхващат широк обсег на действие – интернет услуги, лекарства, издатели, свободата на гражданите и биологичните патенти.
Международният разобличител WikiLeaks съобщава, че стотици представители на големите корпорации са имали пряк достъп до преговорите, докато лицата, упражняващи изборна длъжност, са били в ограничен състав или въобще не са били допуснати.
Политическата опозиция на TPP в Съединените щати, доминиращият член сред 12-те страни в преговорите, нараства с течение на времето вследствие на предишни разкрития на WikiLeaks. Съмнителен е дори популисткият обрат в позицията на Хилъри Клинтън. Първоначално тя заяви, че въз основа на това, което знае, не може да подкрепи споразумението, а след това приветства TPP като „златен стандарт в търговските споразумения“.
Транстихоокеанското партньорство е едно от трите големи „T“-а в икономическите отношения на САЩ със света. Другите две, които засягат и България, са Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) и Споразумението за търговията с услуги (TiSA).
И двете са подложени на силна критика поради тайно им договаряне. Международни неправителствени организации инициират протести, петиции и обществени дебати против ратифицирането на споразуменията. Гражданските инициативи в България се фокусират основно върху опасението, че TTIP ще залее европейския пазар с ГМО храни, а за TiSA, втория договор САЩ-ЕС, почти не се говори.