Възможно ли е споменаваният в доста научно-фантастични филми факт, че с изчезването на пчелите ще настъпи краят на света, все пак да е верен? Независимо дали става дума за украсяване на гробница, или за китни градини на последните етажи на жилищни блокове, градската управа на Осло, Швеция, се грижи за растенията си и за печелите, които ги навестяват по собствена необходимост.
„Ние постоянно внасяме промени в околната си среда, така че да отговаря на нашите нужди и редовно забравяме, че други същества също обитават това пространство“, споделя Агнес Лийч Мевеър, ръководител на проект в Bybi, неформална социална група, която се занимава с осигуряване на нормална среда за пчелите в големите редове.
„За да коригираме това, трябва да съумеем да им върнем местата за живот и отглеждане на потомство“, обяснява тя, седнала на пейка в прекрасния център на градския площад.
Т.нар. „пчелна магистрала“, която преминава през Осло, има за цел да даде на насекомите безопасен път през града, както и обособени места, които да им предоставят храна и подслон. Това според организаторите е първата подобна система в света. А всички участници в проекта – държавни органи, търговски дружества, сдружения и частни лица – са поканени да публикуват своя принос на официалния уебсайт (polli.no), където има ясно очертания маршрут на движението на пчелите в града.
„Трябва да погледнем на това като на знак, че компаниите също поемат отговорност за запазването на биоразнообразието в нашето съвремие“, отбелязва счетоводителят и ентусиаст в областта на пчеларството Мари Скьелбред.
Именно тя убеждава работодателя си да съфинансира проекта в размер на 400 000 крони ($51 348 или € 46,000) заедно със собствениците на сградата.
„Пчелите-работници живеят средно по около 60 дни“, обяснява тя с блясък в очите си. „По време на този си живот те не произвеждат повече от лъжица мед“, категорична е тя и добавя шеговито: „Ако сместо тях бяха наети хора на минимална надница, едно гърне с мед щеше да струва около $182 000“.
Масовото унищожаване на пчелните рояци по света вече е принудило земеделските производители в китайската провинция Съчуан да опрашват ръчно растенията, а в САЩ някои фермери са принудени да пренасят от щат в щат кошери, за да се случва процеса по абсурдно изскуствен, но все пак някакъв начин.
„Ако можем да разрешим глобалния проблем локално, вероятно имаме шанс за реални резултати“, обяснява г-жа Скьлбред.
