Хубава работа, ама недомислена.
Мъртвите души в болниците са една от действащите схеми за източване на здравната каса. За да се спре порочната практика, министър Петър Москов предлага идентифицирането на здравноосигурения да става чрез пръстов отпечатък. Той ще бъде задължителен не само за болничните услуги, но и за фармацевтичните. Какви рискове обаче крие въвеждането на пръстовия отпечатък в аптеките?
Инсулин. Моля, идентифицирайте се.
Представете си, че имате инсулинозависим диабет. Получавате си инсулина всеки месец на точно определена дата. В момента в аптеката не ви искат лична карта за тази услуга. За да бъде даден необходимият инсулин, фармацевтът се нуждае от рецепта, протокол и здравна книжка. Дали ще отидете вие лично или някой ваш близък, няма никакво значение. Но има значение, ако сте 80-годишна жена, която се придвижва трудно, или пък сте 20-годишна девойка, която точно на тази дата й се налага да пътува в чужбина. Е, няма как да стане, ако се изисква пръстов отпечатък. Ти си „болен“ и трябва да си организираш така времето, че да се съобразиш със системата. А не тя с тебе. Моля?!
Пълномощно?
Да, винаги можеш да упълномощиш дадено лице, което да те представлява. В нашия случай това са например внучката на 80-годишната жена или гаджето на 20-годишното момиче. Накратко – този вариант е губене на време и пари при нотариус. А сигурно и регистрацията на персоналния пръстов идентификатор ще се заплаща. Но до края на януари, когато се очаква да влезе в сила решението, все ще спестим някой друг лев. А ако нямаш внучка, гадже… или сестра, както се казва в оня виц?
У нас „болният“ трябва да се чувства болен.
Не е ли нормално в 21 век системата да функционира така, че гражданите да бъдат максимално улеснени? Светът е със светлинни години пред нас. Уилям Кембъл, Сатоши Омура и Йощ Ту станаха нобелови лауреати заради борбата с маларията и инфекциите, причинени от чревни паразити. На нас Нобелова награда може да ни дадат само за загуба на икономическа инерция… Помислете си колко често отсъстваме от работното си място, за да разрешим здравните си проблеми. Защо? Защо?!
Абсурди – с лопата да ги ринеш.
Ежедневно се сблъскваме с недомислените правила в здравеопазването. Абсурдно е например тест-ленти за измерване на кръвната захар, изписани по здравна каса, да не могат да се вземат от аптеката вечерно време. Но без проблем същата тази денонощна аптека ти предлага същите тези тест-ленти на свободна цена – около 50 лв. за 1 кутия тест-ленти по 50 броя вътре. „След 8 вечерта не изпълняваме рецепти по здравна каса“ или „Съжалявам, заповядайте в понеделник, за да си получите тест-лентите, понеже не зареждаме събота и неделя“. И обикаляш като отритнато куче от аптека в аптека с надеждата, че в някоя ще има налични 6 кутии тест-ленти, които са ти изписани от здравната каса. Че и бързаш, защото рецептата си има срок на годност.
Цялото това загубено време и нерви могат да бъдат инвестирани в нещо по-производително. За съжаление, реформите, които се предлагат в здравеопазването, изглежда са половинчато решение – а то не е решение.
Чупим си крака и чакаме в списък за рехабилитация.
Пакетът за доболничната помощ – другото предложение на министър Москов, ще представлява набор от направления, до които ще има достъп здравноосигуреният пациент. Край с отказа на направления. Джипито повече няма да ни вика в началото на следващия месец, за да ни прати например при очен специалист.
Някой обаче знае ли какво се случва с направленията за рехабилитация и дали ще бъдат включени в пакета за доболнична помощ? Или и този, който си е счупил крака, ще си стои вкъщи, докато му дойде редът за рехабилитация – я проходи, я не. Хм…
Друг пример – сецнете се в кръста, да кажем. Ние го наричаме дископатия, лекарите могат да го нарекат дискова херния, радикулопатия и други неща. Общото е едно – боли, та не се трае, и обикновено не можете да мръднете. Нерядко такъв човек не може дори да седне на масата (или където и да е другаде) и да отиде до тоалетната даже. Но спешна пътека за такъв тип заболявания няма. Няма и кой да дойде да ви удари поне една инжекция, която временно поне донякъде леко подобрява състоянието. Нито можете да извикате бърза помощ и линейка (понякога състоянието е толкова тежко, че човекът не може да пътува в такси или с обикновена кола), нито можете да идете на личен лекар, нито да чакате пред кабинета му (освен търкаляйкис се по пода и виейки от болка), а след това може да чакате и седмици за специалист. Можете ли всъщност – в такова състояние?
Здравната реформа всъщност има нужда от лекар. В прекия и преносния смисъл. Но да не забравяме, че има нужда преди всичко и от пациенти – лекувани и излекувани (особено важно). Иначе самата тя няма смисъл.
