Чирак, калфа, майстор
„Преди стотина години в България се е чиракувало по предприятията, после обучаемите са ставали калфи, а след това – майстори. Тази тристепенна система на квалификация или т.нар. дуална система в момента е актуална на Запад. У нас подобна степенна квалификация се получава в училищата за професионално обучение и образование. Подчертавам – и образование, защото нашите професионални гимназии, освен квалификация по дадена професия, дават и дипломи за средно образование. В България все още не се прави разлика между обучение и образоване“, коментира експертът Емил Василев.
Какво е дуална система?
„Самият термин говори за два центъра на провеждане на обучението. Дуалната система е застъпена в Централна Европа, най-много в Германия и Австрия. Това е професионално обучение, което се провежда едновременно в предприятията и училищата. В предприятието обучаемите получават основно умения по съответната професия, а в училище – теоретични знания.“
Пример за дуална система в Централна Европа
„Обучаемият сключва договор с автосервиз, който основно поправя Форд или Опел, но иска да разшири познанията си и за останалите марки автомобили (Фолксваген, Мерцедес, Фиат). Тогава същият този обучаем отива в учебните центрове, които най-често са конфигурирани в занаятчийските камари и търговско-промишлените палати, където получава липсващата част от знанията и уменията.“
Дуалната система не е стаж
„Има една много съществена разлика в битуващото у нас разбиране за дуалната система. Често по медиите се пише, че това е система, в която учениците от професионалните гимназии трябва да отидат на нещо като стаж или производствена практика в предприятията. В оригиналния си вид системата предвижда точно обратното. Акцентът е поставен върху обучението на място, така че обучаемите да свикват с ритъма, който е типичен за съответното производство – работното време, дисциплина , отговорности, работа с клиенти, работа в екип, мерки за безопасност и т.н.“
Калфенско свидетелство вместо диплома за средно образование
„В основния си вид дуалната система в Централна Европа не дава диплома за средно образование, необходима за кандидатстване във ВУЗ. Тази възможност обаче не е изключена при явяване на допълнителни изпити. Обучаемите не са ученици по смисъла на българската система за професионално обучение и образование. Те сключват договор с предприятието и получават квалификация по дадена професия. Или т.нар. калфенско свидетелство.“
Смесен тип дуална система
„В Полша и Словения паралелно с училищата за професионално обучение и образование, чиито ученици отиват на производствени стажове и практики, съществува и дуална система в чистия й вид. Т.е. младите хора изкарват чирашко обучение, получават и сертификат за калфи. След известно време, който иска, може да защити майсторско свидетелство и така да си прокара път към самостоятелна икономическа дейност – да си отвори фирма и да създава работни места.“
Кой е най-удачният вариант за България?
„В момента се полагат усилия да бъдат въведени производствените практики за учениците от професионалните гимназии. С оглед обаче на високия процент изпаднали ученици в хода на средното образование е време на тези млади хора да се даде поне юридическата възможност да получат професия. Който не иска да ходи в училище, да има правото да подпише директно договор с предприятието и да изучава определена програма, съгласувана с Министерството на образованието. Малките и средни предприятия в България непрекъснато изпитват нуждата от квалифицирани кадри. Аз не виждам никаква пречка, освен определени страхове, които очевидно са се насадили дълбоко в нашето Министерство на образованието, че това ще остави без работа може би част от учителите. Всички обаче знаем за порочната практика с мъртвите души по училищата.“
Какво трябва да се направи?
„Държавата трябва да делегира права, компетенции и задължения на икономическите субекти. Зад тях да стоят силни работодателските организации, които регламентирано да контролират целия процес на обучение. Необходима е единна система, която да издава унифицирани сертификати за квалификации. Така че придобитите умения и знания в предприятието X в Пазарджик да не се различават от тези на един обучаем, завършил в Шумен. В Германия тези сертификати се издават от Занаятчийската камара и Търговско-промишлената палата. В България занаятчийските камари, за съжаление, бяха съсипани след промяната на Закона за занаятите, търговско-промишлените палати също нямат такива компетенции. А степента на квалификация, придобита в нашите гимназии, далеч не е релевантна на професионалните свидетелства в Германия. Младите хора тук не са подготвени за работа в предприятието, те не знаят какво означава предприятие. Те не знаят какво е като се каже да отидеш в 8 ч. на работа, да си в 8 без 15 там. И да работиш, но наистина на пълен работен ден с един час прекъсване. Актуалната образователна система не може да ни даде всичко това.“
Дуална система за всяка професия?
„Дуалната система е приложима за една огромна част от реалната икономика – мебелното производство, сладкарството, хлебарството, готварството, автомонтьорство, автомехатроника, хардуерните фирми, поддръжката на мрежи и и дори по-сложни дейности. Любопитно е, че зъботехниците, зъбното протезиране в Германия, се учи по дуалната система, докато при нас това е по-скоро медицинска професия. Разбира се, не може да обучаваме академици по дуалната система, където са необходими фундаментални знания, каквато например е лекарската професия.“
Емил Василев е изпълнителен директор на Балканското бюро за подпомагане на средното съсловие. От години работи за популяризиране на дуалната система в страните от Югоизточна Европа. На мнение е, че моделът от Централна Европа трябва да се въведе в работещия му вид, а не да се проявяват неясни самоинициативи. На кръгла маса в София пред правителствата и съответните институции Балканското бюро постави конкретно въпроса за генерална промяна в действащите системи за професионална квалификация.
