Известен по-скоро като Чик, първият „кръстник“ на Джаз+ (март 1993) обича да се връща към по-старите си творби и сътрудничества, да ги допълва, доизпипва, доукрасява, доизкусурява. Още от края на 60-те е сред младите лъвчета около Майлз Дейвис, които бързо схващат, че жанровите определения са равносилни на жанрови ограничения. Джаз-рокът, който правят тогава нито става край на джаза, нито на рока – по-скоро се явява алтернатива и на фундаменталистите в двата жанра, „консервиращи“ дотогавашните им постижения, и на крайните експериментатори и импровизатори, бягащи от мелодията и хармонията, в не малка степен, създали имиджа на джаза като нещо „неслушаемо“.
Този сезон Чик играе отново на няколко фронта – в Монтрьо и въобще през цялото лято в супердуети – с другия пианистичен джаз-гений Хърби Хенкок и с вокалния пируетист Боби Макферин, а от 11 септември пусна в продажба втория си албум в акомпанимента на джаз-банджоиста Бела Флек, с когото преди осем години го гледахме в НДК. Ако тогавашният им пръв проект носеше смелото име „The Enchantment“ (очарование, магия), вторият – при това двоен концертен – многозначително се казва „Two“. Очарованието от първата среща, преливането на звучности и пълната осмоза между стиловете са поставени на най-голямото изпитание – това на времето и рутината. Да, и сега не усещаш къде едните струни преливат в другите, и сега няма надсвирвания и дълги сола, и сега не липсват любимите ни Brazil, Señorita, Children Songs. Ето Чик как разказва за преодоляването на това предизвикателство. Бела прослушва внимателно записите им от турнетата и предлага на Чик любимите си.
Доколко успява, всеки от вас решава – макар и за кратко, предлагаме в рубриката ни „първо слушане“ стрийм на всичките парчета, вкл. анонсите към тях, интрото и аплаузите. Но честно казано, в редовен плейлист не очаквайте повече от изброените по-горе. И естествено, парчето от заглавието на поста, Armando’s Rhumba.
