Когато те обвинят, че си „интелектуалец-мизантроп“, започваш леко да поставяш под съмнение цялостния си lifestyle, хората, с които комуникираш ежедневно, интересите и нуждите си. И, разбира се, да ситуираш цялата тази сложна микросистема в по-голяма, в минисистема, а нея пък да поставиш в системата на собствената си държава. Оказва се вярно масовото схващане, че пирамидата на Маслоу работи безотказно и съвсем логично хората гледат да оцелеят, да се хранят и едва тогава да търсят културно задоволяване. А както знаем от Шпенглер, именно културата е последната от достижимите за нас действителности.
Знаеш ли, че все още има т.нар. панаири в малките градове? Точно така, не си се объркал – стрелбища, въртележки, кебапчета от съмнително месо, разредена бира и много, ама много чалга. Не само като музика. Това е идеално социокултурно средище – българинът Х отива там, вижда се с приятели, с които до преди няколко часа е консумирал домашна ракия (ще им дава той пари за „марковите“ алкохоли, хах!), а сега напада бясно скарата и бирата, докато – колеги, имаме новина! – присъства съвсем безплатно на концерт. Концерт? Точно така, дама с неособено изящен натюрел, но за сметка на това с колаген и силикон, тежък макиаж, изкуствени мигли, екстеншъни на косата и примерно лека корекция на носа. Българинът Х и неговата компания са в транс, но нека за малко ги оставим да задоволят необходимостта си от своята представа за изкуство, да, нека се преместим при двете деца на Х.
Дъщерята Y е на 8, а синът Z – на 11. След като тати е излязъл, синчето заплашва сестра си с шамари и се крие на задния балкон, за да пуши, а може и да си сипе малко от татковата сливовица. През това време иначе симпатичното девойче Y разглежда списания „Турбо поп-фолк“, „Фолк-фурия“ или някакви подобни. През това време брат ѝ, както знаем, си пуши и пие, а също и мисли за салфетки, но не такива, с които да почиства от мазнина софистицираната си физиономия, а такива, които да хвърля в чалготеката в момент на върхова екзалтация и в опит за демонстрация на материално благополучие. Тези две деца са прекрасните модели на поведение и са българите от ново време. Те ще взимат обидно ниските си заплати, ще екзистират на ниво първични нужди и ще наредят животите си в едно сложно уравнение – логаритмуване на сходящи редици при геометрични прогресии, включващи неизвестни величини като други x, y и z – не, че са били добри по математика в училище, но тук, да, тук ще намерят своя мир в своя бяс.
Момичето ще търси и открие силен алфа мъжкар, който да ѝ крещи, да я понабие за спорта, тя да си го слуша, да ходят заедно „на мол“, да има дрешки и гримове, да е истинска съвременна жена на почитателите на културата на лесното и ханша, които предпочитат да щракат с пръсти на музика в миксолидийския лад, да е петият елемент (но не по Бесон), да е красива, макар и леко пошло, и глупава, защото това ще ѝ отвори железни врати.
Момчето ще намери копие на сестра си и ще се ожени за нея, ще ѝ крещи, когато се прибере от кварталната кръчма (как беше „Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай…“), може и да я понабие за спорта (Б.а.: Извинявай за многото скоби – просто да уточня, че повторението с описанието на взаимните партньори е умишлено, сори пак, продължаваме.), а тя ще го слуша, ще му пере чорапите, ще мие, ще чисти, ще му прави салата и ще му сипва от подобна на споменатата ракия.
И понеже ако вярваш на теорията, че времето е привнесена величина, а всъщност темпорална линейност няма и всичко реално се случва в един и същ момент, бащата е едно цяло с децата си, а и с техните деца, внуци и правнуци. Cuique suum, няма проблеми.
Не споделяйте тази история с децата си. Не е полезно. Селинджър го е написал идеално: „Не разказвайте нищо никому. Разкажете ли, всички ще станат по-тъжни“.
