„Кубрат Пулев официално получи наградата си за „Мъж на годината 2013” – уникална гравирана парадна офицерска кавалерийска сабя от времето на цар Борис ІІІ.“*
Класацията „Мъж на годината” не е моята класация. Изпадам в положението на гражданите, които не си харесват политиците, но не гласуват, защото няма за кого.
Кубрат Пулев ми е симпатичен и ходя на църква. Но…
„Мъж на годината” е хубав филм с Робин Уилямс. Той, макар и да не е сред сексимволите на киното (по-скоро е в категория „Мил грозник” или „Симпатичен невзрачник с душа”), оправдава главната си роля в този филм. Представям си „Мъжа на годината” като някой, чийто личен успех носи пример и вдъхновява. Радвам ли се, че спортистите ни стават шампиони? Да. Провокирана ли съм да се захвана с бокс или тенис? Не. Ще стана ли по-добра, ако тръгна на бокс? Един Господ знае.
Като „Мъж на годината” виждам някой, който с делата си е променил живота на другите за добро. Патриархът ни няма какво да спечели в подобна класация, а от възможната новина „Неофит стана Мъж на годината” ми става неловко. Защо не си гледа църковните дела и регистрирането на фирма за управление на синодалните имоти? Ако загуби – значи други са заслужили повече от духовния ни водач. А че шампионът ни по бокс е победил Негово светейшество и е станал „Рицар на сабята”? „Кобрата би Патриарха”. Звучи като заглавие на серия от „Роботи срещу каубои”.
„Мъже на годината” в новата ни история най-често бяха политици (Бойко Борисов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Иван Костов) и спортисти. Но на спортистите това им е работата – да печелят. Техните провали и успехи се виждат веднага. Те са вечните фаворити и почти сигурните победители.
Резултатът беше предизвестен, а и вече се съмнявам и в посланието на едно такова събитие. С почти задължителните шампионски номинации, няма нужда и спортната гилдия да обявява своя „Спортист на годината”.
Запитах същото няколко масови журналисти – които не са от онези, излъчили номинациите. Ето с какво ме замериха:
„[15:52:33] Стефан: “Мъже в България почти няма, има жени с пишки. Като стане напечено, бягат първи.“
„[15:56:30] RedS: Орлин Павлов примерно“
„[15:58:34] Galia: Ама ти сериозно ли?”
„[15:58:22] Стефан: Григор Димитров, но той си има Маша. Лъчезар Любенов!
„[15:58:23] Стефан: Лъчезар Любенов www.facebook.com/lachezar.lyubenov?fref=ts
„[15:59:29] Стефан: Дам, за мен Лъчо е мъж на годината. Организира благотворителни акции в града,в който съм израстнал, помага на бедни, болни и възрасни хора, както и на сирачета.“
Не е ясно колко души са гласували за личните номинации на организаторите. Моите лични номинации са други: Милен Русков, Дядо Добри, Алек Попов, Кристиан Таков, Пламен Горанов…
