Забавно е, че София диша, когато голяма част от населението й диша извън нея.
Естествено, своеобразният фестивал „София диша“ размърдва краката и умовете именно на малцината останали в града в августовските недели. Случва ли се обаче културен подем, би се запитал някой псевдосоц лидер, или положението е: тази година полупроводници, догодина – цели проводници?
– Е, браво! – възмущава се таксиметровият шофьор, при когото се возя. – Затварят „Шишман“, „Витошка“, „Ангел Кънчев“, „Пиротска“, ама ремонти има и на Руски паметник, спрели са трамваите по „България“, На „Прага“ ще има ремонт също, настава хаос!
В стар разказ на Етгар Керет един автобусен шофьор искаше да бъде бог. Ако в България таксиметровите шофьори станат депутати и министри, не богове, всичко ще се нареди.
– Какво ще ми се кикерчат по улиците – свирят, пеят, продават боклуци? Не може човек нормално да се разходи!
– Не е ли нормално това? Хората правят изкуство и го предлагат. Никого не карат на сила – опитвам се да му прекъсна монолога.
– Бе, да! Не карат насила, ама как да карам по тия улици, като са затворени? Клиентите после се сърдят – въртял съм ги, обирал съм ги! София ги обира! „София диша“ ги обира!
После плащам сметката и отиваме с жена ми да обикаляме. Тя си купува бижута, някакви керамични съдове, клоуни надуват балони и правят „кученца“ за децата, други раздават рекламни торбички на някаква банка, има щанд с любимите от детството книги-игри, продават рисунки, тениски с хипстърски щампи…
А таксиметровият шофьор се разправя с двама фуболни фенове, като им обяснява как нищо не разбират.
