Градът е гладен за игри. Хората в него – също. Извън надлъгването в работна среда, извън интимните връзки, дори извън семейните взаимоотношения, градският човек съвсем логично често търси всякакви варианти да си размърда мозъка и същевременно да се забавлява. А ако може да прави това с приятели и познати, такъв нов тип забавление може да се превърне в съвсем редовно занимание (умишлено не използвам думата „хоби”). А настолните игри са именно това – гимнастика за сивото вещество и вариант за няколко часа да натиснеш бутона off на скучния и уморителен свят навън.
За игрите, играчите и всичко останало разпитвам Виолета и Боби – двамата създатели на Meepl. Но що е то най-добре е да научиш от самите тях.
Извинявайте за стажантския първи въпрос, но защо Meepl?
В: Meeple е доста разпространен „термин“ при настолните игри и означава my people или твоите фигури в играта. Това е връзката с игрите… пък си го съкратихме, за да ни изглежда по-добре.
Б: Както и Вили посочи, Meeple-ите са малките дървени шарени фигурки на човечета, които често се срещат в настолните игри (например в Carcassonne). И, за да бъде по-модерничко и да изглежда визуално по-приятно, променихме изписването. Това е.
Кои са местата, които предпочитате за организиране на такива събития, и как именно протича организацията?
В: Като цяло идеята е местата, където организираме събития, да са удобни за игра чисто пространствено – да е светло, да има големи маси, защото повечето игри имат доста сериозни игрални полета и купища части. Не по-малко важна е и атмосферата. Meepl събитията целят да са приятелски и забавни, така че страним от усещането за геймърски клуб или конвенция. Според нас за всяка компания си има настолна игра, която да я грабне и много се радваме, когато дойдат хора, които никога преди не са играли, имат разни предразсъдъци и се зарибят. С две думи избираме места, които да предразполагат гостите ни към това.
Б: В самото начало започнахме провеждането на игрови събития в Ink. Bar, но напоследък най-често те се случват в Smuggler’s Diner или в клуб Renaissance. Всяко едно от местата си върви със свой тип хора, които обаче винаги си приличат по едно нещо – независимо дали са “ветерани” или “начинаещи” в настолните игри, винаги са готови да пробват нещо ново и да се забавляват аналогово (колкото и клиширано да звучи това). Организацията на едно такова събитие е лесна. Или ние се свързваме с мястото, или собствениците ни пишат/звънят за партньорство, след това носим игрите в два големи сака и магията е налице.
А кои са игрите, които събират най-много желаещи?
В: Безспорният хит е DixIt, всички са луди по нея и това не е изненадващо, защото е смешна игра, асоциативна и много социална. Другата много популярна игра е Ticket to Ride, която има лек стратегически момент, но цялостно е лека. Играят се и много игри с малко повече мислене, но най-куриозен е случаят с Game of Thrones. Буквално преди всяко събитие имаме запитвания дали я имаме и може да се играе, но реално почти никой не се осмелява. Предполагам, 30-те страници правила имат нещо общо с това… но GOT е най-желаната ни никога не-играна игра.
Б: Да, DiXit е най-играната и търсена от всички игра. Може би, след Monopoly и Scrabble, това е настолната игра, която идва асоциативно в съзнанието на всички в момента. Забавна е, има интересни картинки и позволява дори на противниците на настолните игри да се “закачат”. Има обаче много хора, които са по-напреднали в темата и търсят по-популярни и по-сложни заглавия. Така например почти винаги имаме поне една маса, която играе Pandemic (кооперативна игра, в която играчите поемат ролята на лекари, за да спасят света от 4 вида зарази) или Settlers Of Catan (стратегическа игра със строителство и търговия, която преди няколко години си спечели, според мен заслужено, титлата “Игра на столетието”).
Има ли в аудиторията ви почитатели на ретро-игрите: „Не се сърди, човече“, „Дама“, а защо не и на шах и табла?
В: Доста рядко. Според мен има много хора, които си спомнят с умиление за тези игри, но те все пак са по-скоро домашни забавления, с които да убиваш време… защо да ходиш на събитие да цъкаш табла, когато там имаш достъп до игри, които е по-вероятно да нямаш у дома? От друга страна, с цялото ми уважение към тях, при ретро-игрите, както ги наричаш, обикновено липсва история, социален елемент на търговия или кооперативност например, както и разнообразие. Много от настолните игри са построени така, че обстоятелствата, целите и съответно стратегията се променят всеки път, което ги прави интересни за по-дълго.
Б: Обикновено, когато споменем за настолни игри на хора, които никога не са играли такива, те винаги правят асоциацията с “Не се сърди, човече” или “Monopoly”, което за мен е доста грешно. Нека го кажа с клишета: светът на настолните игри в момента е толкова необятен, че е срамота да се забиваш в “класики”. Още повече, че според мен тези класики са скучни и детски и могат по-скоро да те откажат да играеш. Но да, случва се да има хора, които да посегнат към тестето карти или Monopoly от масата с игри, просто защото са свикнали да играят това и нямат желание точно в този момент да експериментират.
На каква възраст обикновено са записващите се за поредната board games вечер?
В: Повечето ни гости са горе-долу колкото нас – между 20- и 30-годишни, но пък преди няколко седмици едно момченце на не повече от 10 разби всички на Small World.
Б: Ако работим с маркетинг терминология, хората по нашите събития биха влезли в групата “млади градски хора” – т.е. такива, които са отворени за нови преживявания и обичат да се забавляват, независимо как. Но това е и идеята ни – да представим настолните игри в друга светлина – не като забавление за онази група затворени деца, на които “готините” се подиграваха в училище, а като групова активност, която всички могат да оценят.
Вие самите кога и с кои игри се запалихте по идеята?
В: Аз започнах с DixIt преди 3-4 години. След това обсесията се прехвърли на Settlers of Catan, която е класическа преходна игра – има стратегия, търговия, разнообразна е, но правилата не са сложни. После нещата станаха по-сериозни и в момента любимите ми игри, например Alchemists и Eldritch Horror, предполагат да си освободиш едни 4 часа и да се заредиш с кафе.
Б: Играя игри откакто се помня. Един от първите ми гейминг спомени беше с Civilization на Sid Meier, още когато компютрите вървяха с DOS. Първата настолна игра, която си купих обаче, беше Cluedo (дедуктивна игра, в която трябва да откриеш кой човек, в коя стая и с кое оръжие е извършил убийство в гигантско имение). После заедно с Вили започнахме да играем DiXit, преминах през Carcassonne и Settlers of Catan, а сега интересни са ми онези игри, които съм играл по-малко от 10 пъти. Лошото е, че в нашата колекция те не са много.
И последно: как може човек да ви намери и да реши дали иска да участва и в коя игра?
В: Лесни сме за откриване – на страницата си публикуваме информация за всички предстоящи събития и сме на линия да помагаме с избора на игри. Иначе, традиционно през понеделник сме в Smuggler’s Diner за Game Night.
