Животът щеше наистина да е песен, ако не ни беше шубе непрекъснато от какви ли не глупости. Измишльотини и фантазии, които поддържат ниво на тревожност у нас, достатъчно за да си вгорчиш живота наистина, дори без обективни причини за това.
„Казано ли е да се заколиш, нема да се обесиш“ гласи популярна народна мъдрост. Ето защо някои неща е добре да ги оставяме извън контрол. Понеже такъв, така или иначе, не може да им се наложи. Най-много да вдигнеш кръвно.
Ето някои безсмислени страхове, от които само ни става лошо:
Болести/смърт
Хипохондрията беснее из населението и да видиш как млад човек си мери кръвното с джобно апаратче на публично място не е прецедент. Хубаво е, разбира се, да се грижим за здравето си, но натрапчивите мисли, че нещо ни има и непрекъснатото четене в BG-Mamma за всякакви ужасни инфекции, зарази, синдроми и други такива не е полезно за вашето здраве. Чухте ли? Не е. Човек може да се поболее от страх, че ще се поболее и така да вземе направо да си… Хайде, последното ще го оставя за някой форум.
Забравена ютия/котлон/друго
Или го правиш, или майката ти го прави. Особено характерно за нежната част от света. Излизаш, заключваш. Отключваш, проверяваш котлона. Заключваш. Отиваш на работа и се чудиш тягостно дали изключи котлона, въпреки че вече си проверила. А дали заключи вратата? В крайна сметка, ако толкова пък стане пожар, ще ти звъннат. Доста тъпо нещо, от което да те е страх. Все пак става дума за разни неодушевени предмети… Друго си е да си с въображение – като в долния случай.
Атентати/катастрофи/метеорити/извънземни
Непрекъснато оглеждане за странни сакове, изоставани на публични места. Объркване на лъмбърджакове с членове на ИДИЛ. Тежки филми при всяка прогноза за края на света, демек през ден. Кемтрейлс навсякъде. Страховете на хора, които са убедени, че ще бъдат част от нещо колосално, грандиозно и историческо като края на света. Което си е доста егоцентрично като се замислим…
Зъболекар
Универсалният ни страх. Малки и големи масово губят воля за живот, когато стане дума за обикновена пломба. Звукът от машинката на чичкото в бяла престилка е послужил за вдъхновение на не един и два класически филми на ужасите, в които същият полудява и останалото е само кръв и амалгама… Но да се върнем в реалния свят. Ужасът, който всяваш у околните с усмивката си, ако не посещаваш стоматолог, със сигурност е по-голям от личния ти ужас от самия него. Смили се над нас!
Буболечки/насекоми/инсекти
Страхът от хлебарка и този от зомби апокалипсис често са сходни по сила и влияние над крехката човешка психика. Мисълта как гасиш лампата и нещо пропълзява до главата ти е докарала до инсомния, а може би и до лудост, стотици хиляди от нас. Неслучайно във филмите с извънземни те често са представени с пипала, щипки и антенки. Случайност? Просто така разбираш, че са лоши. Като бръмбар, като скакалец…
Остаряване
Бръчки, бели косми, кризи на… На почти всяка възраст, всъщност. През три години все някаква криза ще дойде… Но това е друга тема. Та… Страх от остаряване, да. Всеки го има. С годините се засилва и тогава жертвите му стават обсебващи, вдетинени, търсещи внимание. Или пък придобиващи странни навици. Стават неочаквано дръзки и приключенски настроени. Или пък просто отиват при някой доктор, който със сигурност е по-страшен от зъболекаря, да им опъне шията, след което си хващат младо гадже да им внуши, че още стават. Банално до болка…
Отхвърляне/изоставяне/самота
Всички познаваме поне по един човек, който е просто дълбоко убеден, че ако скъса с половинката си, която мрази от години, това ще е КРАЯТ. Оставаш сам завинаги, никой повече не те иска, в никого повече не се влюбваш така, никой не се грижи за теб, не ти пере чорапите, не ти купува и готви вкусна храна… Оставаш сам с 46 котки и те те изяждат. Съвсем нормални предположения за развоя на събитията в един обикновен човешкия живот.
Провал на публични изяви/изпити/интервюта
Страх от излагация и злепоставяне. Дълбока паника при всеки повод за изява от разнообразен характер. Кошмари три дни предварително, препотяване, пребледняване. Какво ще кажат хората и какво ще си помислят? И тъй като сме социални животни и все ще се наложи да се изявиш някъде, този страх определено е един от онези, които ти прецакват животеца мощно. А истината е, че на никой не му пука за теб и дори да припаднеш на сцената, сигурно един-двама ще реагират изобщо. Което всъщност не е много успокоително, де…
Фалит/безпаричие/мизерия
Съвсем нормално в ситуация, в която животът на повечето хора наоколо е на кредит. Заради пари навярно са се изпили повече антидепресанти на глава от населението, отколкото заради изневери. В един момент се оказва, че може би е по-добре да нямаш нищо, за да не се тревожиш, че ще го загубиш, отколкото непрекъснато да си трепериш над работата, колата и къщата… Уви, това е страх, който преносно, а и не само, води хората до импотентност.
Призраци/караконджули/вампири
Черешката на тортата. Една врачка ми каза… Всъщност, тайна е. Свръхестественото дебне отвсякъде. Колкото повече ти липсва адекватно занимание или разнообразие в ежедневието, толкова по-рязко започваш да вярваш в магии, полтъргайсти, зли сили. Всеки има по една баба съседка, за която не подозира, че рови в боклука за черупки от яйца и после ги носи на „онази жена“ да им бае. Страхът, с който можете напълно да оправдаете всеки свой провал. Ако не става нищо от вас, не сте виновни вие. Някой ви е урочасал, разбира се. Абе, мани, мани…
