Това направих в дните, когато Бранденбургската врата беше превърната във футболна – зърнах я от втория етаж на обиколния градски автобус 200, движещ се с безкрайно закъснение от обявеното на светлинното табло на спирката. Унтер-ден-Линден не миришеше на липи, отдавна и до не съвсем обозримо бъдеще е станала Унтер-дер-бетоненпомпен/кулокранен/баумастерен. Говоря за Източен, където последният бетонобрък можеше да бъде сбъркан с украсите за Фестивала на Шампионите. Поне имаха обща ограда. От орднунга по кръстовищата няма и следа. Велосипедисти и пешеходци масово пресичат на червено. Знаят, че камерите могат да разчетат номерата и еко-винетките на колите. Полицаен са тук, да пазят бургерството от каталунски и торински варвари.
Далекоизточни туристи позират върху постоянни паметничета, европейските не се селфят със звездите на Шампионската си лига.
В съседство хлапак цели гигантски сапунени топки с глава, под забрадката майка му отвисява с пазарските торби – светът е футбол или почти.
На отсрещния тротоар латернаджийка предпочита сянката до кръстовище – току-виж напълнят паничката й. Не е много сигурно, за разлика от настроението, което дава. За разлика от мошениците на няколко крачки, чиито джобове със сигурност ще се напълнят за сметка на настроението на будалите, които им се връзват.
Нито в луксозния магазин, осигуряващ сянка в изобилие, нито другаде може да се намери антикварен армейски кожух, разхождан в трийсетградусовия пек от вътрешно загрят мъж.
Свободата да пиеш бира е acquis allemand, без значение дали докато заработваш като уличен музикант…
… или пътуваш в метро-трама (по-новата и по-дълга разновидност на обикновения трамвай, преобладаващ в Източен Берлин)…
… докато на съседна седалка девойка намира за необходимо да сложи точките върху и-то на макияжа си.
Нещо явно немечтано за каките й, имали щастието да споделят в същия град преди четвърт век и повече пясъчник с прилежащ леген, част от изложбата „Мечти и тъга“.
Изложбата е в съседство с друга, „1 ден в ГДР“, откъдето са следващите експонати, част от които произведени у нас, но първият по-долу със сигурност предизвиква завист в старите къмпингари.
Изложбата е част от новия културен комплекс/стара пивоварна, събрани в името Kulturbrauerei, където бе събитието, за което всъщност бях в Берлин: фестивалът Jazzdor Strasbourg-Berlin.
За фестивала – отделно в Джаз+, за финал – малко от модния квартал Кройцберг. На дневна светлина освен клубове за суингъри и етно-кръчми, без затруднение откривам пиратския флаг на върха на детската площадка. Достатъчно за първите пет минути.
И Кройцберг също си има „плажна ивица“ – по-чиста и по-малко населена от онази, мечтаната от бившите гедерейци.
И ако има още една стена, която още не е паднала в Берлин, тя е бирената. Революцията на крафта и на вкусовете, различни от дозволените от Райнхатсгебота завзема първо малките магазинчета за специални бири (да не се бъркат с масовите за индустриални лагери и вайсета), където нищо чудно да ти предложат да дегустираш и собствената им продукция.
Две важни напомняния. Първо – пиенето на бира е разрешено на улицата, но не и в магазина, докато за дегустацията това не е валидно. И второ – картите на гордите спонсори на Шампионската лига не вървят нито в големи магазини и хотели, нито в автоматите за билети/карти на градския транспорт. Дебитните (Маестро) – да.
И едно от задължителните местенца, нещо като чекпойнт Чарли на крафтбирата на границата на двата бивши Берлина (на спирка от новата арена О2). Пазар (не еко-, био-, ела-да-ти-взема-еврата-) в мултикултурен/езичен/кулинарен район. Абстрахираме се от леко агресивните надрънкани в ранния следобед типове наоколо (от U-bahn-a, който в случая е S-bahn, градинката пред кварталната черква и детска площадка, на велосипед). Със сигурност те нито могат да оценят два пъти по-скъпата и хиляда пъти по-вкусната крафт индиа пейл с немски хмел (Мандарина от Бавария) или лакриц амбър ейл на визуалния артист Хайден Петер. Но това е една от поантите на Берлин. Защото финалите са за това – да се гледат, коментират и (не) забравят, дори и да са спечелени от Барса.