За пръв път слушах Жоро извън България в парижкия Парк Флорал през 1996-та. Последваха срещите ни като носител на приза за дебют на конкурса в Ла Дефанс, после и като член на „Националния джаз оркестър″ на Франция. И албумите му с български имена, оформления и наслоения. Периодичните му идвания на „Аполония″ и други фестивали, концертите в „Студио 1″ на БНР.
Но „Сила″ е много повече от име на албум, на нова концепция за джаза в европейските и традиционните му измерения. Някои биха се изкушили да го нарекат дори версия 3.1 на Корназов. За мен просто е най-доброто засега от него. Останалото е бъдеще. А ето какво пишат и френските колеги за Жоро:“В записите на пълната си с виталност музика, Георги Корназов й придава не само блестящ вид, но и доказва, че не е нужно да се освободиш от същността си на джазмен, за да се преселиш в музиката на други светове. Техническата му лекота никога не е демонстративна, но за сметка на това винаги е изразител на завладяващите емоции. Колкото до заобикалящите го музиканти, те са напълно потопени в музикалната му вселена. С една дума – удоволствие!“ Филип Венсан, JAZZMAN
“Стилът на българския тромбонист, едновременно лиричен и галещ, но същевременно дълбок и насечен завладява както слушателите, така и съпътстващите го музиканти.“ Франпи Барио
“Корназов съживява музиката от най-дълбоките пластове на един дуалистичен свят, съживена благодарение на изключителната му енергия. Загърбвайки хаоса, тя е на нивото на амбициите на композитора тромбонист. Секстетът му пресъздава една непозната носталгия. Понякога зад заглушените мелопеи изникват фрийджаз акценти от най-добра проба. Бързите и бавните пасажи са съчетани в звуков спектакъл с джаз-граматични многоточия. На ансамбловата строгост съответства изключителното богатство на инструментариума, където едновременно кондензирайки и обогатявайки, Корназов отбягва крещящото “ела ме чуй“ като звуков еквивалент на “ела ме виж кой съм.“ Жан-Пол Гавар
