Свободолюбива пещернячка. Работохолизирана костюмарка. Задръстена комплексарка. Ухилена купонджийка. Лъскава чалгарка.
Всякакви. Различни. Изненадващо несъответстващи на външния си вид.
Жените на този век.
Няма да открием в тях майките им. Жените на социализма. Жените на едно време, в което да си различен не е добре. Никак.
Тях търсим тук в разказ и анализ – жените от преди 1989 година. За да разберем чрез тях света още по-добре.
Разказът е на Константин Георгиев, споделил живота си с три социалистически жени в периода 1954-1986 година. С него ни запозна една жена. Естествено.
„Първата ми жена не беше проста. От Кулата. Но преди нея бяха повече софиянки. А тя беше хитра македонка. Покрай мен стана учителка в техникум. Злепоставяше един учител, като преправяше писмата му, за да изглежда, че е неграмотен. За да го унижи, да изпъкне.
Лъжеше ме за пари. Заедно със сестра си. Веднъж в трамвай ги чул мой приятел, когото не познаваха, как сестра й я съветва: „Ще кажеш, че си загубила парите за палтото, дето ти ги даде мъжът ти, и ще ти даде още“. И тя дойде със сълзи на очи, дадох й други пари, а на другия ден срещнах този приятел и ми разказа какво чул.“
Въпреки че разбира истината, Константин не задава въпроса „Защо“. Неискреността в съпружеските отношения остава и той дори не помисля да я разпръсне с откровен разговор.
„Втората ми жена беше генералска дъщеря. Хубава. И днес, на 70, пак е хубава, куклата Барби я наричат приятелките на дъщеря ни.
И тя ме лъжеше за пари. Аз й давах по 80 лева на месец, за да ги оставя на родителите си, при които живееше детето ни през седмицата. Тя ги харчела за дрехи и ме лъжеше, че новите дрехи са подарък от сестра й. Имаше около 60 блузи, купени с тези пари. Случайно разбрах от баща й.“
Разговор отново не следва. Просто парите вече се предават директно на бабата на детето. Константин разбира, че жените от неговото време са готови на всичко за нова дреха, да не говорим за модерна такава. Ако някоя се сдобиела със свръхмодерното „шушкаво яке“, друга си гасяла тайно цигарата в него.
Няма да коментираме това, че детето на нашия герой живее при родителите на жена му през седмицата, а при собствените си – през уикенда. Или това, че Константин не е виждал тази своя дъщеря повече от пет пъти през последните 30 години, а нейното дете си спомня още непроходило. Просто не се интересува от нея. След майка й животът му е продължил.
„Третата ми жена не беше алчна, не беше измамница. Наивна беше.“
На третата си жена е изневерявал най-много, въпреки че с нея все още, двайсет и няколко години след развода, са близки, помагат си да оцелеят, а общите си две деца чувстват свои по най-естествения родителски начин. Изневерявал й е с колежки, с нейни красиви братовчедки, лъгал е младата й невинност във всеки един от тези случи.
„Имаше една много хубава, с черна коса и сини очи. От Горна Диканя. Ама много глупава. И като говориш с нея, тя нищо не разбира, но все се усмихва, сякаш й е ясно. Ако й кажеш, че е глупачка, пак ще се смее.“
Глупостта на момичето не пречи на Константин да се възползва от надеждите й да „хване“ красивия синеок началник. Изневярата не му изглежда осъдима, гордее се с нея даже. Естествена била за времето си. Оправдава се с липсата на религия, на забрана на изневярата с Божи заповеди. Човешкият морал не признава. Иначе жените не изневерявали много на мъжете си. Не било модерно.
За разведряване накрая поглеждаме и към дамите извън личния живот на Константин.
„Жената на мой приятел беше от Мърчаево. Много проста. Беше сложила снимката си в дома ми, за да я вижда той и когато ми е на гости на мен. Като се ожениха, си взе снимката. За Нова година бяхме у нас, жена ми всичко приготви. На следващата година трябваше да сме у тях, но два дни преди празника се скара с жена ми, за да не ходим ние.“
Ох, и на нас вече не ни се иска да ходим там. В света на жените на социализма. Но ще положим още малко усилия да го разберем.
С анализа на езиковедката Бойка Бъчварова.
Ама друг път. To be continued…
