Щрак, Марийке, на портрет

03/01/2014

Весели, издокарани, здраво купонясващи с приятели, прегърнати.

Така изглеждаха повечето от нас в новогодишната нощ, видени през погледа на Фейсбук. Всяка минута в социалната мрежа никнеха току-що качени пресни-пресни фотоси, които документират колко ни е забавно — явно доказателство и че сме заедно с други хора. Нали това е времето, в което трябва да се измъкнем от ежедневието. Поне за момент да забравим работа, новини, напрежение – да се видим с близките и да празнуваме.

Да, ама не – и аз бях там, дето се вика.

Че нещо не се е случило, ако не е отбелязано във Фейсбук, отдавна вече стана ясно. Ясно е, и че новите технологии са източник на свобода, а как сме живели без тях даже не помним. Само че, чувството, че се изгубваме в тях, че неврозата ни черпи нови сили от вторачването ни в светещия екран, се засилва с темповете, с които мрежата се зарежда с нови и нови самоснимки.

Да „селфи” (selfie) или „самоснимка” съвсем закномерно беше избрана за дума на годината 2013-та от Оксфордския речник на английския език.  А точното й значение е „автопортретна снимка, направена с мобилен телефон и пусната в социалните мрежи”. Използването й се е увеличило със 17 000% през последните 12 месеца.

Както казах, и аз бях там в разгара на купона, а хора около мен имаше в изобилие. Естество леко опиянена, както подобава, около полунощ  раздавах дежурните целувки, а всички кипяха от енергия и решимост да се радват на живота.

Малко след фойерверките, конфетите, Дунавското хоро и шампанското поседнах и се огледах. Е, ясно е, какво видях – масовата задължителна еуфория отстъпваше място на реалността. Повечето веселящи се хора бързаха да качат в мрежата направените яки кадри за Фейсбука, да си обновят статуса. Яростно разцъкваха в интернет, за да се уверят, че веселието им е убедително, любопитстваха дали другите се забавляват колкото тях, сравняваха. Улисани във важната си работа забравиха, че са заедно с приятели, чието присъствие е реално, приятели, които действително могат да прегърнат.

И някак в главата ми заваляха думи, съвсем в духа на Оксфордския речник –  самоснимка, сами, сами заедно, селфи, себичност, егоизъм, отчуждение.

Освен това се сетих как доброволно издигаме стени в това свободно пространство – интернет. Колко дебели са дуварите, които всъщност ни ограждат от другите, и си поръчах още едно – голямо, разбира се.

 

от

публикувано на: 03/01/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: