„Историята не е религия. Историкът не приема никаква догма, не зачита никаква забрана, не познава никакво табу“, откъс от декларацията „Свобода за историята“.
Връщането към историята прави по-дълбок нашия поглед върху съвременната политика, по-ясна представата ни за бъдещето.
„История и политика“ свързва минало, съвременност и бъдеще, за да очертае перспективите пред България и света и нашата отговорност в развиващия се исторически процес.
За постигането на тази цел, трябва да анализираме и да анализираме – събития, личности, обществени нагласи, идеологически догми, исторически манипулации, заблуди… всичко. Да разберем света в неговата противоречивост.
Както е казано в прочутата декларация „Свобода за историята“ на френските историци, публикувана на 13 декември 2005 г. във вестник „Либерасион“:
“ Историкът може да бъде обезпокояващ… Историята не е робиня на актуалността. Историкът не налага върху миналото съвременни идеологически схеми и не въвежда в някогашните събития днешна чувствителност…. Историята не е юридически предмет. В една свободна държава не подобава нито на Парламента, нито на юридическия авторитет да определят историческата истина.“
