Ако не сте разбрали, според изследване на европейската статистическа служба Евростат, пак се оказахме най-нещастните в Европейския съюз. Причините били основно финансови. Явно щастието се измерва с пари и това си е. Или поне за българина.
Живеем на място, където няма война, масово хората НЕ умират от глад. Масово хората имат собствено жилище, ток, течаща вода. Ходи се по заведения, ресторанти и кръчми непрекъснато. Няма значение делник или празник е. Както разбрахме, се ходи доста и „на мол“. Където пак се харчат пари.
У нас почти всички пушат. Една кутия с цигари е около 5 лева. И се изчерпва обикновено за ден, ден и половина. Процентно има повече лъскави автомобили наоколо, отколкото в която и да било друга столица от ЕС. Но ние сме нещастни. Искаме още.
По света съществуват наистина бедни народи, които са свикнали да се радват на малко дъжд. Тук сме свикнали да си го мерим. А меренето, доказано, е портал към вечно нещастие. Просто винаги някой ще го извади по-голям от теб. Винаги. И понеже сме най-бедните в клуба на богатите, всички наоколо са с по-големи заплати и съответно – по-големи възможности. Което направо ни срива психически.
Добре. Нека си представим, че за миг се случва чудо и българинът просто ей-така започва да печели колкото германеца. Сигурно за ден всички последни модели телевизори в галактиката ще бъдат изкупени, всички литри алкохол – изпити и всички мечтани тунинги – реализирани върху повече от един автомобил на глава от населението. Едно-две моренца, където няма къде да си опънеш кърпата и айдеееее… Пак сме нещастни. Защото паричките свършват. И защото щастието не е въпрос на кинти, а на приоритети.
Просто в БГ да се наслаждаваш на обикновените неща се оказва супер сложно за мнозина. Да не кажа срамно. Ако ходиш с колело на работа, явно нямаш пари за бензин. И се излагаш. Ако спиш на палатка, нямаш пари за хотел и затова го правиш. Ако ядеш салати, нямаш пари за колбаси. Ако не хвърляш салфетки, нямаш пари за студентки. Принципно нямаш пари за екскурзии в чужбина, но на Слънчев бряг заминават две хилки за седмица. И се хвалиш с това…
Българинът си мечтае да е пенсионер като западноевропееца по възможности, но не си се представя как копае градина, а по-скоро как избухва като Майкъл Дъглас в „Last Vegas“, само че на сръбско.
В някои по-бедни, но по-слънчеви, най-вече в преносен смисъл, страни хората танцуват по улиците. Тук само ако ходиш широко усмихнат и сам, автоматично те пишат за луд. Дотам сме го докарали. Ако се смееш, значи нещо ти има. Внимавайте къде показвате радост, да не ви приберат.
Повсеместното мрънкане, което ражда още и още мрънкане, и пълзи като зараза от човек на човек, е предмет на цял отделен анализ. Трудно е да попиташ някой „как си“ и той да ти отговори „добре“ или „супер“. Няма как да сме наистина „супер“. Никой никога не е наистина „супер“. Но да отговориш така е като да използваш кондом при рисков контакт с някого, на когото държиш. Не предаваш гадостта натам. Предаваш само усещане за добре прекарано време. И току виж този някой ти повярва, че всичко ти е наред и се мотивира и той да е така днес. Не е трудно.
Всъщност, за да си щастлив или поне добре, далеч не е нужно да имаш 50 хиляди еврА. Може да започнеш със слизане от колата, с която си свикнал да ходиш до магазина, който е на двеста метра от вас. Или с малко престой на слънце, въпреки че още не е 28 градуса – температурата, при която тук се счита вече за ок да постоиш на въздух. 30 градуса вече е опасно и не трябва да се излиза…
Повече любов с по-малко салфетки. Повече на гости при баба ти. Повече правене на полезни неща. Било то клекове или лютеница. Повече музика, повече простота. По-малко простотия, може би по-малко ракия. За последното не съм сигурна. И всичко ще бъде OK.
