Рибата е божествена храна. И не само защото на брега на Генисаретското езеро Христос нахранил многохиляден народ с 2 риби и 5 хляба, или защото от стари времена религиите насърчават яденето на люспестите обитатели на водната шир. А защото е едно от най-добрите средства, дадени ни от Бог, да бъдем здрави и във форма. И няма религия на света, която да забранява яденето на риба.
В днешни дни хората използват за храна над 250 вида риба. Учени и лекари пък се надпреварват да изтъкват ползите от нея и препоръчват консумацията й най-малко 1-2 пъти седмично.
Рибата е вкусна храна, тя може да се приготвя по много начини и е твърде комбинативна по отношение на гарнитурите от зеленчуци и сосове. Подходяща е в зависимост от вида си и начина на обработка за различни хранителни режими – от диети за отслабване до такива за конкретни заболявания.
Средиземноморската диета, в която главно място заема зехтинът, комбиниран с много риба, плодове и зеленчуци, е доказала отдавна своята ефективност по отношение на напълняването и на профилактиката и лечението на редица заболявания.
Доказано е, че консумацията на риба може да ви предпази от сърдечносъдови заболявания. Японците например, които се хранят предимно с рибни продукти – минимум 350-400 г на ден, страдат много по-радко от сърдечносъдови заболявания в сравнение с народи, където рибата в менюто не се радва на такава популярност. Изследване доказа, че това не се дължи на някакъв ген при японците, а определено на начина им на хранене. Защото напусналите Страната на изгряващото слънце, преселили се в Америка и възприели местните хранителни навици японци се оказали точно толкова застрашени от атеросклероза, инфаркти и инсулти, колкото и местните англо-саксонци.
Защо е полезна?
Рибата е източник на пълноценни белтъци, които се смилат и усвояват много по-лесно от тези на месото.
Съдържа много важни витамини – А, D, Е, В1, В2, В6, В12.
Изключително богат източник е на минерални вещества. Сред месата тя има най-високо съдържание на калций и фосфор. Морските риби имат високо съдържание на йод и флуор – все твърде важни за човека вещества.
Мазнините в рибата са нещо, което не бива да притеснява никого, загрижен за здравето си. Те варират между 0,5 до 20%, а количеството им зависи от вида и възрастта на рибата. Според количеството мазнина обитателите на реки и морета се делят на три групи:
– постни – до 5% мазнини (мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид, пъстърва);
– полутлъсти – до 10% мазнини (шаран, акула);
– тлъсти – над 10% мазнини (сардина, копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда, сьомга).
Мазнините в рибата са предимно полиненаситени мастни киселини от семейство Омега-3. Именно на тях се приписва заслугата за намаляването на риска от сърдечносъдови заболявания. Мазнините в рибата не вземат участие в холестеролния метаболизъм, но снижават нивото на триглицеридите и предпазват кръвоносните съдове от запушване (тромбоза).
Учени доказаха, че ако един път в седмицата консумирате мазна риба (сьомга, тон, скумрия, херинга, сардина), рискът да заболеете от Алцхаймер намалява с цели 60%. Това се получава, защото мастните киселини Омега-3 помагат на нервните клетки да предават сигнали помежду си по-ефективно, което допринася за по-добрата памет. При всички любители на тлъсти риби се забелязва подобряване на качеството на паметта, особено при възрастните хора. Консумирането на морска храна, разбира се, играе голяма роля и за оформянето на мозъка при децата. Редовното ядене на риба пази и от старческо късогледство.
Най-големи количества полезни мастни киселини се съдържат в изкуствено отглежданата сьомга, следвана от посестримата си, която живее в дивата природа. След това се нареждат атлантическата селда и скумрията, сардината, рибата меч и акулата. Най-малки са количествата в омарите, треската, скаридите и раците.
Изследователите изчислиха, че ако 100 000 души похапват сьомга веднъж седмично, ще бъдат избегнати 7000 смъртни случая.
