В „Автобиография Северозапад“ ви срещаме с един човек, който не е роден в нашия Северозапад, но, както той сам ще признае по-късно, любовта му към Северозапада пламва от пръв поглед и остава завинаги! Днешният ми гост е ветеринарен лекар по професия, но се отказва да практикува. Голямата му любов към музиката и изкуствата ръководи и определя жизнения му път. Роден е в Толбухин и има близка роднинска връзка с Йордан Йовков.
Уважаеми слушатели, за мен е удоволствие да ви представя Кирил Василев, с когото си говорим за музика, ветеринарна медицина, поезия… Голямата любов към музиката изправя днешния ми гост пред редица изпитания. Почваме приказката с това как от китара минава на тамбура и става музикант във видинския ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“. А по-късно, именно благодарение на опита си в Ансамбъла, Кирил Василев сбъдва една от големите си мечти- да свири с истински мариачи!
А за това как Кирил Василев съчетава страстите към музиката, религията и бойните изкуства, ни доверяват Ивета Иванова и Александър Петков.
А после отново тръгват въпросите: Заразна ли е според Доктора „зависимостта“ да носиш радост на хората? Откриването и поощряването на таланти голям грях ли е? Сцената- дали наистина тя е място за общуване и как се „виждат“ от подиума очите на зрителите в залата? Къде в редицата на любимите му занимания се подреждат книгите и приятелите? Къде в личната му ценностна скала стои понятието „свободно време“ и има ли той наистина такова?
„Ако повярваш, че ще остарееш, остаряваш!“- отсича Кирил Василев. Той самият е доказателство за това, че има такава порода хора, които не остаряват. Защото не се уморяват от ежедневните проблеми и вярват, че духът на човека не може да бъде сломен. А да се общува с хора като Доктора е най-добрата профилактика за дълголетие!
